- Сигурен съм, че го е видял от Вивиан – смята модният гуру Саймън Баркър. – Тя изглеждаше по този начин цяла година преди „Зиги Стардъст“… накрая фризьорите започнаха да наричат този стил „див“.
Те вече били впечатляваща двойка в редките случаи, в които се разхождали заедно по Найтингейл Лейн – Червения Малкълм и началната учителка от Брикстън с радикален вкус към облеклото и дива прическа.
– Всички ги познаваха, просто нямаше друг начин – спомня си жителят на квартала и бивш затворник Луи Макманъс. – Тя изглеждаше фантастично. – Не забравяй – казва ми Джийн Крел, – че Вивиан беше и още е просто ослепителна. Но в онези години нейното поведение, езикът на тялото, видът ѝ… всичко това те оставяше без дъх.
Докато личният ѝ свят се разпада около нея отново и отново, Вивиан научава важен урок, не останал незабелязан от Джийн Крел, който малко по-късно ще живее с нея, нито от Малкълм, който я е научил на някои от тези неща – дрехите ти вдъхват увереност. За разлика от променливите течения на личния ѝ живот, Вивиан намира сили в смелото облекло. Често цитират думите на Вивиан: „Ако носиш хубави дрехи, животът ти е по-хубав“, но в тях може би се съдържа и намек за неуморното търсене на Вивиан. Ние сме заложници както на миналото, така и на бъдещето си – творците често се стремят към „съвършената личност“, или, както казва Вивиан, към един „по-добър свят“, като начин да избягат от компромисите на настоящето.
Една любовна история сигурно не би могла да отговори на взискателния потенциал на онова, което Вивиан би създала или би си представила за света. Тя проектира положителната си енергия, креативността си и любовта си върху модата. Анализаторите често обичат да изтъкват, че миналото може да е тежест, която мъкнем в настоящето. Биографите много разсъждават над това. Но бъдещето е живо и присъства и в настоящето, особено за Вивиан; все така положително и все така унищожително. Мисля, че бъдещето винаги е било много по-живо за Вивиан от настоящето, което е дар за нея като творец и човек с кауза, но и нещо като проклятие в личен план. Бъдещето е нещо, което тя създава и което на свой ред е създавало нея. Бъдещето е било и още е фантастично място, което я формира всеки ден. То е било нейното убежище и решение, благословията и проклятието на живота с Малкълм. Докато шейсетте преливат в седемдесетте, а отношенията ѝ с Майкъл се люшкат от една криза в друга, следвайки ритъма на разклатената британска икономика, Вивиан се връща към идеята за сергия. Ако преди е имала своя собствена, на която е продавала бижута, сега тя и Малкълм обмислят възможността заедно да продават стари плочи.
– Отначало това беше всичко – спомня си Вивиан. – Бяхме почнали с дрехите, разни петдесетарски неща, които взимахме от пазара в Брикстън, но вече имаше втора вълна Тедове, които се мотаеха около кръчмата „Черния гарван“ в Бишъпсгейт. Малкълм започна да събира стари рокендрол плочи, също и разни сувенири и решихме, че можем да продаваме всичко това. Патрик Кейси, това копие на Джеймс Дийн, носеше само неща от петдесетте години. Помня, че имаше един магазин, който се казваше „Емперър ъф Уайоминг“. Просто всичко се навързваше заедно. Ние обаче искахме само да имаме сергия и да продаваме плочи, а и по онова време аз всъщност исках да се върна в университета.
Вместо това Вивиан прави един от онези скокове в тъмното, които характеризират целия ѝ живот. Този е и най-решителният. Тя подава молба за напускане при последното си назначение като начален учител, в училището на Сантли Стрийт в Брикстън, по същото време, по което Малкълм най-сетне си тръгва от художественото училище, и с част от парите от последната си заплата тя купува шевна машина „Сингер“.
Коментари (0)
Вашият коментар