Номинираният за Златна палма „ЛУНАТА НА ЮПИТЕР“ с премиера на София филм фест

Когато с третия си филм Корнел Мундруцо е номиниран за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ на Кан, а със следващия през 2008 година получава наградата на ФИПРЕССИ и е номиниран за „Златна палма“, вече всички специалисти са наясно, че се е появил сериозен глас в унгарското кино, който е наблюдаван и ценен от авторитетите в света на киното. През 2010 и 2014 година следват още два филма – единият с номинация за „Златна палма“, другият – с голямата награда на „Особен поглед“ и със специалната „Palm Dog“ за уникалните кучета-актьори, които пресъздават страхотната история в „Белия бог“. Да не пропускаме и впечатляващия „Приятни дни“, който спечели първата голяма награда за най-добър филм на София Филм Фест през 2003. Миналата година режисьорът представи отново в Кан за първи път „Луната на Юпитер”, навлизайки смело в жанровото кино със свръх-актуална тематика - разглежда бежанската криза през обектива на свръхестественото. А основният въпрос, с който авторът на филма иска да провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?“

Млад имигрант е прострелян при опит за незаконно преминаване на границата. Уплашен и шокиран, раненият Ариан мистериозно се сдобива със способността да левитира. Захвърлен в бежански лагер, той е измъкнат оттам от доктор Щерн, който цели да експлоатира невероятната тайна на младежа. Гонени от разгневения директор на лагера Ласло, бежанците продължават да се изплъзват на косъм в търсене на убежище и пари. Вдъхновен от изключителните способности на Ариан, Щерн решава да му се довери в един свят, където чудесата се продават за жълти стотинки...

Филмът се превръща в драматична история със супергеройски елементи, която поставя важни въпроси и се фокусира върху главния герой, както и върху усложненията, с които „дарбата“ му го обременява. Главните роли са поверени на Мераб Нинидзе, Дьорд Черхалми, Моника Балшай и Жомбор Йегер.

„Съпоставянето на свръхестествени трилър-елементи с актуални социално-политически теми в най-новия филм на Корнел Мундруцо може да се окаже доста деликатен за възприемане от страна на зрителите подход – супергерой на фона на бежанската криза в Европа наистина звучи доста странно. Но всички, които не страдат от излишни предразсъдъци, ще открият страхотно поле за наслада в „Луната на Юпитер“ - филм, който умело си играе с теми като религия и имиграция, докато героите му си пробиват път с гръм и трясък из улиците на унгарската столица. Балансът в случая е изключително деликатна тема, но Мундруцо действа умело, със стил и увереност (дори стига дотам, че поставя специфичен знак още в пролога на филма, чрез който напомня, на публиката, че най-голямото тяло в орбитата на споменатия в заглавието газов гигант се нарича именно Европа и че много учени вярват как под нейната ледена покривка има безкрайни океани, в които има известна вероятност да се крие друга „люлка на живот“). Главният герой в „Луната на Юпитер“ – млад сирийски бежанец с натежалото от конотации име Ариан, не открива „люлка на живота“ в своята Европа – напротив, той е прострелян още в самото начало на филма...“