Проблемни ли са прекалено послушните деца

Една от запазените марки на децата са пакостите. Сутрин, обед или вечер, за белите няма регламентирано време. Колкото и развинтена фантазия да имаме, малките винаги ни изненадват. Но има деца, които изглеждат сериозни и зрели, не правят пакости и винаги казват „да” на желанията на родителите си. Проблемно ли е това поведение обяснява семейният консултант Стела Даскалова, автор на книгата „Всичко започва от детството”.

Обикновено имат властни родители

Преди да се гмурнем в темата, е добре да разграничим дресираните деца от осъзнатите. И едните, и другите могат да бъдат наречени послушни.

В първия случай децата изпълняват задачите, възложени от родителите, защото ги е страх от наказания, от психическа или физическа агресия. Във втория случай малките имат силна връзка с родителите си, които уважават правото им на избор и им възлагат предимно приятни и забавни задачи. Тогава няма съпротива, няма и страх. Стела Даскалова обяснява, че в повечето случаи винаги съгласяващите се деца имат властни родители. Много възрастни смятат, че да са родители, означава да принуждават, вместо да убеждават децата си. „Тогава децата естествено развиват антагонистично отношение към родителските изисквания и стават „непослушни“. Ако ги е страх обаче, задържат своята ответна агресия, която с времето се трансформира в автоагресия”, уточнява семейният консултант.

Страх от неодобрение изпитват децата с ниска самооценка

Важно е родителите да осъзнаят, че е нормално и здравословно понякога детето да каже „не“. Така то поставя границите на своята автономност като личност. Когато му бъде отказано това право, детето не може да развие самостоятелност, самоуважение, самоувереност. Прекалено послушните деца са по-застрашени от неврози и депресии, а кой иска хлапето му да е потънало в тъга или да има странно поведение. Ако едно дете, дресирано чрез страх, дълго е било принудително послушно, често в пубертета въстава срещу авторитарните си родители. Някои обаче не намират смелост да го направят и това продължава цял живот.

Често причината малките да са съгласни с желанията на своите родители, братчета, сестричета и приятелите е страх и неувереност. „Страхът от неодобрение и отхвърляне е характерен за децата с ниска самооценка. И отново родителите носят отговорността за това. Когато детето не е хвалено и поощрявано, а е предимно критикувано, няма как да развие самоувереност. Страхът от неодобрение блокира проявата на неговата уникалност, пречи на реализирането на потенциала му”, обяснява Стела Даскалова. Оказва се, че прекалено послушните деца често стават жертви на агресивно отношение от страна на връстниците си, защото излъчват сигнали на слабост и не умеят да отстояват интересите си.