Кога "влизаме във филми"?

"Мислех си, че ти…"; "Ами ти понеже нищо не каза, и аз…"; "Ама понеже предния път много се подразни, затова аз сега направо…"

Все по-често караме направо. Сякаш между наблюдение и следствие направо слагаме тире. Приятелка не върнала обаждането – няма да я търся повече. На мъжа не му се говори – не ме обича. Синът не учи – неблагодарен. Свекървата пак сготвила извън диетата – пълно неуважение.

Дали многото изисквания за скорост и количество в службата ни изморяват, и нямаме сили вечер да извървим постепенните пътища на сърцето? Да изпълним задължителните ритуали, за да разговаряме с човека така, че не само да свършим общата задача, а и да се изслушаме взаимно, или съзнателно да си дадем почивка…

А може би удобството на социалните мрежи, където на повечето ни коментари и публикации се отговаря с лайк или съчувствени емотикони, ни е разглезило и не желаем да срещнем истински събеседник, който невинаги ще „лайква“ нашите действия?

Причините са различни. Но действително за много от нас е по-лесно да съпреживеят готовите емоции от някой вечерен сериал, отколкото да успеят да задействат сами любовта, героизма, разума, състраданието. Своето или чуждото.

Какво можем да направим? Неприятно ни е, когато гневът към някого ни изпълва като тиха лавина. От друга страна, и самите ние не искаме да ни „вкарват във филм“, особено когато ни дават ролята на „лошия“ или пък сме „екшън-героят“, който се справя сам с всичко…

Най-напред, да не се примиряваме да ни вкарват във филми. Да не допускаме играта на пинг-понг с лоши мнения: „Ти май повярва нещо лошо за мен, аз се засегнах и охладнях, след това ти съвсем спря да ме търсиш“, без да е имало нито един разговор!

Нека сме режисьори, а не актьори, тогава няма постоянно да ни „дават роля“, а напротив - ние ще даваме насоки на хората. Колко по-хубаво би звучал един друг сценарий: „Аз ти благодарих, ти ме похвали, аз те поздравих за рождения ден, ти после ме покани на екскурзия…“

За щастие, този метод работи. Единствените случаи, в които не бива да се прилага, е когато някой действително е извършил хладнокръвна злина, която трябва да се назове и поправи. А ако понякога нямаме идеи как да преодолеем неприятни ситуации … може пък да погледаме повече филми.