Три безсънни седмици и над 1500 спектакъла на фестивала в Авиньон

Личните впечатления на майката на Нина Добрев от най-голямата лятна
театрална фиеста в Европа

It's hot, hot, hot!, е най-често повтаряният коментар из улиците на Авиньон тези дни. И не е лъжа, във всеки възможен смисъл. Жега! Термометърът едва побира набъбващия живачен стълб, многовековната каменна фасада на папския дворец излъчва горещи вълни. А на всяка крачка по улиците екзалтираната, шумна и многоцветна атмосфера нажежава емоциите почти до истерия.

Градът е неузнаваем. По това време най-пятата тук песничка Sur le pont d'Avignon, с която всеки турист отбелязва срещата си с известния мост, е напълно заглушена от невероятно разнообразната гама от звуци и музика. Тя изпълва всяка частица от въздуха, едва побрал се между високите средновековни крепостни стени, ограждащи града отвсякъде.

Международният театрален фестивал в Авиньон е винаги през юли и трае малко повече от три седмици. Три безсънни седмици в непрестанния ритъм на един денонощен празник, сравним само с карнавала в Бразилия и Марди гра в Ню Орлианс.

През този период спокойният исторически град, известен със

стогодишното

пребиваване тук на

папския корт

през XIV век, се превръща в цветен и шумен калейдоскоп от култури и творчески изяви. Ако, както казват на шега гидовете, “Авиньон е бил Рим преди седем века”, сега, по време на този седемдесетгодишен фестивал, Авиньон се преобразява в сложна смес от световните културни столици.

Тълпите са огромни и всяко местенце, способно да служи за подслон, е пригодено за отдаване под наем. Единственото общо между луксозните жилища и хотели от най-висока класа и тези от най-скромен тип е, че цените на абсолютно всички скачат тройно през фестивалния период. Градът се задъхва, а жителите му се замогват за кратко... или не толкова кратко, защото е истина, че за повечето бизнеси в сферата на услугите доходът за тези три седмици се равнява или надвишава дохода им за цялата останала част от годината.

Над 1500 е броят на представленията за тези двадесетина дни тази година. Човек се пита как въобще е възможно те да се поберат във времето. А в отговора се крие обяснението на неспирната празнична лятна глъчка в Авиньон.

Гореспоменатата схема за настаняване на публиката се прилага със същата сила и за театралните, музикалните и танцовите представления. Освен множеството съществуващи театрални зали всяко способно да събере известна публика място се адаптира за представление. Изобилието от черкви, параклиси, манастирски комплекси, кардиналски палати и автентични исторически сгради от папския период са прекрасна и уникално автентична среда за множество представления и концерти.

Но в такава се превръщат и улични ниши, паркови алеи, поляни на брега на реката, барове, училища, магазини, дори навеси и частни жилища. Всъщност за някои камерни театрални представления стилните домашни интериори с класически мебели и високи 4-5-метрови тавани са търсената обстановка. Накратко - всяка площ, побираща поне един изпълнител и малко публика е заета с представление.

На всяка една сцена, било тя традиционна или импровизирана, спектаклите се редят един след друг. В мига, когато едно представление свърши, веднага след овациите и още докато публиката напуска, на сцената изскачат членовете на следващата трупа и сценичният пейзаж се преобразява пред очите на последните излизащи.

Опашките за билети са впечатляващи и невиждани за Франция, а

на мен те напомниха

на тези за храна в

София през 1990 г.

Организацията е безупречна и във фестивалния каталог пиесите са описани по няколко различни критерия - жанр, автор, име на пиесата, име на трупата, име на театъра, където се представя, час, страна. Каталогът от 430 страници е “библията” на деня и всеки се разхожда с тази голямоформатна яркоцветна “свята книга” в ръка, периодично спирайки и преглеждайки я, за да определи стратегията си за оставащата част от деня.

Всъщност каталозите са два, защото, подобно на Бродуей, фестивалът се дели на IN и OFF, официален и неофициален. Участващите в In фестивала представления са подбрани от жури постановки на наложили се световни театри, с известни актьори, режисьори и изпълнители. Приема се, че нивото от най-висока класа на тези спектакли е гарантирано. Те са само петдесетина и имат амбицията да представят световния театрален авангард. Помещават се в най-изисканите места на града като Двореца на папите, Средновековната библиотека, лицея “Сан Жозеф”. Бидейки по-ексклузивен, In фестивалът създава понякога впечатлението на престижна секта, а билетите за неговите представления са

най-малко двойно

по-скъпи

Неофициалният Off фестивал е много по-многолюдна, разнообразна и достъпна формация, приютила 1480 представления тази година. Представленията на Off фестивала обикновено не са спонсорирани от големите държавни културни институции с изключение на тези, които се радват на подкрепа от регионалните си управи.

Спектаклите варират от високопрофесионални до някои почти любителски. Репертоарът е от строго класически (Софокъл, Шекспир, Молиер) до ултрамодерни съвременни пиеси, а постановките са от най-традиционни до крайно експериментални и провокативни. Мнозина международни театрални професионалисти посещават Оff фестивала, за да закупят спектакли, които да представят през годината в съответните си, най-вече френскоговорещи страни.

Макар и успоредно съществуващи, двете In и Off организационни структури са независими една от друга. Всяка има свой координационен и приемен център, където се провеждат множество интересни дискусии, лекции, срещи с творци, дебати, коктейли.

Взети заедно, сцените за In и Off представленията са близо двеста и с по средно седем представления на ден, първите започващи в 8 часа сутринта, а най-късните в 11,30 ч вечерта. Шоутата са толкова много, че из улиците въпросът на устните на всеки е: “Какво видяхте? Кое най-много ви хареса? Кое не е за изпускане?”. Всяко шоу започва и свършва на минутата, защото различните трупи се редят една след друга на същата сцена.

А това, което най-вече създава екзалтираната празнична, почти карнавална атмосфера, е необичайният начин за реклама на стотиците спектакли. Театралните трупи дефилират из улиците, облечени в сценичните си костюми, пеейки или представяйки извлечения от пиесите си, разнасяйки плакати с името на спектакъла, докато други членове на екипа раздават красиво оформени брошури. И така за всяко едно от над 1500-те представления.

В стремежа си за привличане на внимание всеки се стреми да е максимално оригинален. И това носи такова невероятно разнообразие от всевъзможни сетивни ефекти, че понякога за задоволяване на театралния си глад е достатъчно да седнеш в някое кафене на Rue de Teinturiers (най-чаровната окупирана от Off фестивала улица) и да се оставиш на разминаващите се пред теб “паради” да те наситят с впечатления.

Преминава например платформа, теглена от оригинален велосипед с огромно предно колело, върху която е поставено пиано, на което се изпълнява музика от даден спектакъл. Облечени в затворнически дрехи бандити пълзят между масите. Екип на спешна помощ в бели одежди посяга да те вдигне и изнесе на носилка. Мускетари те приканват на дуел и заплашват със сабите си, а предизвикателно облечена “експертка в любовта” те приканва да я последваш в залата на спектакъла.

Всяко достижимо с висока стълба място по красивите средновековните и изящни барокови фасади е покрито с плътна мрежа от застъпващи се плакати на много нива. При поривите на известния южен вятър мистрал плакатите плющят и се мятат като разбунтували се вързани пленници и участват в непрестанния спектакъл, разиграващ се под тях.

Множество големи имена на френския и световен театър участват в тазгодишния фестивал, но критиката беше най-многословна за представянията на Изабел Аджани и Жулиет Бинош, макар и, а може би и точно поради противоречието в мненията.

Традицията на фестивала е 70-годишна. Всичко

започва през

1947 г. със

“Седмица на

изкуствата”,

обединила три театрални представления, режисирани от Жан Вилар, няколко концерта и забележителна изложба на модерното изкуство в която излагат работите си Пикасо, Матис, Леже, Брак, Джакомети, Клее, Кандински, Миро, Калдер, Дюфи.

Без да знаят, тези културни събития довеждат до раждането на международния фестивал в Авиньон поради възникналия огромен интерес от страна на публиката, местната управа и населението на папския град.

Харизматичният Жан Вилар, признат за баща на фестивала, полага неимоверни сили за обогатяването и разрастването му. Талантлив режисьор, актьор, хуманист и социален активист, той е и създател на Националния народен театър в Париж.

Вилар е неотменно воден от собствената си философия и културен идеал. Той осъзнава, че ценители на театралното изкуство са единствено елитните парижки среди, и затова иска да привлече в залите хора от всички социални класи.

Целта на Жан Вилар е да предложи на необлагодетелстваните от обществото прослойки

нещо различно

от обичайните

евтини

постановки

за бедни

Идеята му е да създаде достъпни качествени спектакли от най-висока класа и с участието на големите актьори на епохата. Между известните имена, участвали дейно в историята на фестивала, изпъкват тези на Жерар Филип, Мария Казарес, Морис Бежар.

Жерар Филип, вече известен актьор, се запалва от идеала на Вилар и участва пламенно през 50-те години за утвърждаването на професионалната репутация на фестивала до внезапната си смърт през 1959 г. Често споменаван факт е, че поради инцидент по време на репетициите, когато наранява крака си, той изнася известния монолог на Сид седнал и накуцва по време на представленията. Интерпретацията му на ролята става легендарна и Жерар Филип се превръща в символ на фестивала, чиято популярност се разраства изключително бързо.

С времето се преодоляват и неизбежно възникналите концептуални и идеологични кризи и Авиньон се превръща в Мека на световния театрален свят. “Новият дух” се налага през 60-те години и става катализатор на театралния Ренесанс.

Фестивалът прераства във вълнуващо творческо приключение и вече включва музикални изяви и танц. През 1966 г. Морис Бежар пристига с “Балета на XX век” и за представяне на новаторската му постановка е предоставен престижнияТ “Двор на честта” в Двореца на папите. Оттогава танцът става интегрална част от фестивала. Множество други исторически сгради отвАрят вратите си за спектакли.

1968 г. разклаща из основи всичко установено в социално и културно отношение. Що се отнася до фестивала, името на деня е американският директор Джулиан Бек с постановката му Paradise Now, изпълнена от актьори хипита. Шоуто е шок и предизвикателство за управата на фестивала и публиката. Управата е обвинена в подкрепата на стриктно буржоазни ценности, което довежда през следващата година до възникването на off фестивала.

Пословичен интерес предизвикват през 70-те и 80-те години многочасовите спектакли на Боб Уилсон “Айнщайн на плажа” (пет часа) и “Махабхарата” на Питър Брук, продължаващ цяла нощ и включващ актьори от 20 националности.

Фестивалът постепенно се превръща в “eвент”. Той не е вече онзи, където всяка пиеса е с изпитани качества. Спектаклите не се представят вече само в престижните исторически паметници, а и в частни къщи и кафенета.

В наши дни Авиньонският фестивал отразява типичния за съвременния театър феномен на режисьора или хореографа “суперстар”. Билетите са все по-скъпи и идеалът на бащата на фестивала Жан Вилар е позабравен, с изключение на някои безплатни държавно спонсорирани представления, каквото беше литературното четене на Изабел Аджани тази година например.

Но най-положителната тенденция е, че се дава възможност на напредналата в оценката и разбиранията си публика да открива нови млади актьори, режисьори, музиканти, танцьори, новатори и по-малко познати автори.

Съществува и една нова линия на интерес за откриване и представяне на чуждестранни култури. Всяка година фестивалът определя различна посока на интереса и сега той беше насочен към субекваториална Африка.

Колкото до личния ми избор за най-добрите “Top 3” от видяните от мен дотук постановки, това са: “Като четири стъпки” на тайванския хореограф и постановчик Бару Мадилжин, “Да живеем, каквото и да става” с Жулиет Бинош и “Сън Манде-джата” в изпълнението на Рокия Торе от Мали.

* Михаела Добрев е майка на световноизвестната актриса Нина Добрев. От юли тя е специален кореспондент на “24 часа” за световните културни събития.