Световноизвестната етноизпълнителка Ищар Алабина е родена в Хайфа, Израел, и пее от 15-годишна. На 20 се омъжва за израелски футболист, с когото се развежда 2 години по-късно. Истинската й кариера започва в Париж, където живее и до днес. Първо пее по 5 часа всяка вечер в заведения, а после става вокал на етноформацията Alabina. Първият й самостоятелен албум е “The Voice of Alabina”, парчето от него “Last Kiss” стана световен хит. В Париж Ищар среща любовта на живота си - своя мениджър Мишел Абисира, с когото са заедно повече от 23 години. Рожденото име на певицата е Естер Зак, но баба й я прекръства на Ищар - месопотамската богиня на плодородието. Ищар е от първите жени-авиомеханици в израелската армия.
Предишното ви идване в България бе преди 10 години. Какво се промени в живота ви през този период?
Много неща. Станах майка на близнаци - момиче и момче. Казват се Шила и Лави. Събитие като това промени всичко за мен, и то значително. По време на бременността си започнах работа върху нов албум. Ала когато децата ми се родиха, бях толкова заета с тях, че нямах сили да отида до студиото. Все пак намирах промеждутъци, за да записвам. Започнах отново да пътувам, ала не толкова, колкото преди. Надявам се новият ми албум да стане готов през септември или октомври.
Омъжена сте за своя продуцент и мениджър Мишел Абисира. Какво държи заедно едно семейство, което работи в шоубизнеса, като вашето?
Имаме еднакви интереси - нашите деца, нашето, както и тяхното бъдеще. Еднаквите интереси и доверието помежду ни е в основата на всичко. Всеки от нас върши своята част от общата ни работа. Мишел не може да бъде с мен на сцената - правили сме го. Той бе и мой барабанист. Тогава стоеше въпросът кой ще е лидерът, което не бе добре. Сега съпругът ми е само мой продуцент. Всеки трябва да уважава работата на другия в двойката, дори когато и двамата са в един и същ бизнес. Мишел се занимава с договорите и всички други документи, а аз излизам на сцената и пея. Никой от нас не се намесва в нещата на другия. Смятам, че това е тайната на успешния ни брак.
Не съм последователка, но съм чела доста и се интересувам от Кабала още от 10-годишна. Научих доста неща. Например, че всеки човек има дух, душа и тяло. Аз наистина вярвам в живота преди раждането и след смъртта. Най-важното нещо е да даваш добро на хората и така да храниш душата, а не тялото си.
През 2004-а ми казахте, че мечтаете да изиграете Клеопатра във филм...
Мечтата ми се сбъдна наполовина, защото наистина участвах във филм, но не като Клеопатра. Изиграх парализирана жена, което бе невероятно трудно и тежко. Историята е за една певица и е доста тъжна. Ролята е изключително силна. Казва се “Балада за плачещата есен”.
Кои са най-трудните моменти в живота ви?
Най-трудните моменти в живота ми са, когато виждам по новините насилието, как хората се избиват помежду си, как умират деца. Най-ужасното е да видиш омразата. Когато си дете, не си даваш сметка за съществуването й, но като възрастен я виждаш по телевизията, в интернет.
Друг момент, който е много труден за мен, е, когато казвам “Довиждане” на децата ми, за да отида на работа.
Има ли певица, която е ваш идол?
Обичам Мадона. Лейди Гага е страхотна. Но ако говорим за мой идол, може би това е Барбара Стрейзънд. За мен тя е най-голямата.
Коментари (0)
Вашият коментар