Трябва ли да сме добри с всички, за да им се харесаме

От детска възраст ни учат да сме послушни, добри и мили, за да се харесваме на околните, да им е комфортно на тях, да не им създаваме проблеми. А как се чувстваме самите ние и дали на нас ни е добре, не е толкова важно.

Сигурно още помните наставления като:"бъди послушно дете", "не те ли е срам?", "неудобно е", "не е добре да правиш така", "уважавай по-възрастните" и подобни такива.

С времето осъзнаваме тези думи и влиянието им върху възпитанието ни и качеството ни на живот. Замисляме се, дали си струва да се опитваме да се харесаме на всички. Трябва ли да се страхуваме да правим нещата по начин, който някой друг не би одобрил. Или да не смеем да кажем мнението си, когато някой откровено ни оскърбява. След което ни остава неприятно усещане за нещо недоизказано, неизразено, ненаправено. Идва момент, в който разбираме колко пагубно е желанието ни околните непременно да ни харесват и да сме добри за всички.

Всички си задаваме подобни въпроси и търсим отговорите, но опитваме ли се нещо да променим?

Малък съвет

Не е необходимо да сме добри и да се харесваме на всички, по-важно е да не сме лоши за всички.

Да помислим и за себе си

Имах възрастна и болна съседка, на която често помагах, с каквото мога. Тя обаче ме превръщаше в отдушник за проблемите си, непрекъснато се оплакваше от болестите си, дори понякога изкарваше яда си върху мен. А аз, в стремежа си да съм добър човек, търпеливо понасях всичките й излияния. След разговорите си с нея ми бяха необходими няколко дни, за да възстановя душевния си баланс. Не веднъж ми се е случвало да се чувствам като кошче за душевни отпадъци. Не е толкова страшно, ако изслушаш приятел в беда и се опиташ да му помогнеш. Но има хора, които с постоянното си мрънкане и оплакване, отнемат жизнената ти енергия, без дори да питат за мнението ти, като не чуват и дума от това, което им казваш.

След време осъзнах, че да преустановя контактите си с моята съседка и хора като нея не е достатъчно. Това е вид бягство от себе си, заблуда за мен и за тях. Първоначално не й се обаждах известно време, но после реших да й кажа, че нямам желание да си говоря повече с нея, че не съм в състояние да поемам върху себе си толкова негативна информация. Наложи се да изтърпя нейното недоумение и негодувание, но в този момент ми беше все едно какво мисли тя за мен. По-важно беше, че аз помислих за себе си.

Не бях груба или злобна с нея, не я обидих. Просто й казах мнението си и какво чувствам. Тогава осъзнах какво означава да сме отговорни за своя живот, да контролираме своето настроение, да сме открити на 100%, без да се налага да бъдем добри с всички и да искаме да им се харесваме.

Разбира се, аз продължавам да се уча да бъда искрена и прозрачна, но фактът че признавам, че не винаги съм такава е вече 50% успех.

И докато ние всекидневно носим красивите маски или се правим на такива, каквито не сме, животът ни минава.

Да свалим маските си, господа!

Внимание

Щастието не е в това да правим това, което ни се иска, а в това да не правим това, което не искаме.

Как да се справим

1. Напишете списък на всички взаимоотношения, които не ви устройват.

2. Като го прегледате по-внимателно, ще се убедите, че по-голямата част от тях може да промените само като си поговорите с тези хора.

3. Ще установите, че имате познати, с които трудно общувате. Опитайте да не вините никого за това. Да осъзнаете този факт и да не го отричате, вече е част от успеха.

4. Съставете план как да се справите и какви разговори да проведете с един или друг човек. Само дълго не отлагайте и не си казвайте, че ще започнете нов живот от понеделник.

5. Опитайте с лекота и увереност проведете планирания разговор.

Защо трябва да поддържате взаимоотношения, които отдавна са се изчерпали. Често ни се иска просто да не си разваляме отношенията с някого, като си мислим, че така сме по-възпитани и добри към другите. Когато постоянно се принуждавате да правите нещо, което не ви харесва, да търпите и да бъдете такива, каквито не сте, да лицемерничите с някого, това не само разрушава контактите ви, но и вас самите като личности.

Защо трябва да се измъчвате да общувате с някого, като може да му го кажете. Разбира се, не бива да рушите връзките и контактите си, а да обясните, какво не ви харесва и как може да продължите занапред по друг начин.

----------

анкета

Попитахме наши читателки дали трябва да сме добри с всички и да се опитваме непременно да им се харесаме.

Евелина Иванова, Пловдив

Физиците са обяснили взаимоотношенията много просто. Става въпрос за съвместимост и несъвместимост на нашите енергии. Защо понякога някой не ни е симпатичен от пръв поглед, без дори да сме общували с него, а с друг веднага се сприятеляваме. Ние сме като малки радиостанции - приемаме предавания на вълните, на които сме настроени. Ако сте включили радиото си на една станция, няма как да чуете какво предават на друга.

Елена Михайлова, Перник

Да, трябва да сме добри с всички, защото добротата е една от най-ценните човешки добродетели. Добрият човек се харесва на всички и може да очаква подобно отношение към себе си. Защото народът казва: "Каквото повикало, такова се обадило".

Красимира Петрова, Михайловград

Няма нужда да се харесваме на всички, защото и ние не харесваме всички хора, което е съвсем нормално. Добре е да се държим естествено, но не лицемерно. И децата в детската градина си играят избирателно с момченца и момиченца, които им допадат като външен вид и темперамент. Същото е и с нас възрастните. Приятни са ни тези, които са ни по-близки като светоусещане, дори като хоби. Ако си падаме по рок музиката, няма как да сме приятели с фенове на чалгата. Двете вселени се бият, нямат допирни точки. Има разделение между хората и по финансов статус. Стремежът да допаднем на всички е признак на слаб характер. Трябва да понесем факта, че сме предпочитана компания за едни и отбягвани от други.