ФСБ - единствените българи с “Грами”

ФСБ - легендарната група, която единствена у нас има статуетка “Грами”, се събира за грандиозен концерт в зала “Арена Армеец”. Той ще е на 7 октомври и с него рокаджиите ще отбележат над 4 десетилетия успешна творческа дейност. Такава, заради която ги познават и обичат милиони българи.

Статуетката “Грами” - най-престижната награда в музиката, е доказателство за големия талант на ФСБ, оценен не само у нас, но и по света.

Получават я покрай албума I’m Never Gonna Change на големия латиноидол Хосе Фелисиано, в който е включена песента “Сиелито Линдо”, аранжирана от ФСБ. Любимецът на Латинска Америка има цели 17 номинации за “Грами” и общо 8 статуетки, като 2 от тях са от американските, а 6 - от латиноамериканските награди.

Самите музиканти от ФСБ обясниха каква точно е историята с най-престижната музикална награда, получавана от българин. До този момент никъде не е разказана цялата история, може би защото това се

случва в периода 1989 - 1990 г., когато настъпват промените у нас

Да, ФСБ има “Грами”, потвърди пианистът на прогресив рок групата Константин Цеков и обясни за какво точно е статуетката и защо музикантите не са били на церемонията в Лос Анджелис. Самият той притежава копие от албума I’m Never Gonna Change, донесъл световно признание на българската група.

Песента “Сиелито Линдо” (“Прекрасно небе”) печели в категорията “Бест латино пърформанс” на церемонията в Лос Анджелис през 1990 г.

“Това е много стара и много дълга история. През 1987-а или 1988 г. бяхме на “Златният Орфей” в Слънчев бряг, където беше тогавашният продуцент на Хосе Фелисиано. Хелмут Шерф ни покани да участваме активно в работата по създаването на предстоящия албум на певеца. Взехме визи и

заминахме за Лос Анджелис през 1989 г.

Работихме един месец в студио “Фронт Пейдж” по албума на Хосе Фелисиано I'm Never Gonna Change. Ние, музикантите от ФСБ, сме съпродуценти и съаранжори на почти 2/3 от песните. Свирим в тях и дори пеем вокалните групи в няколко от парчетата. Когато свършихме работа, се прибрахме в България”, разказа Константин Цеков. Тогава групата е в състав: Румен Бояджиев, Константин Цеков, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Славов.

“Ние тук, в България, разбрахме от списанията, че песента, която правихме заедно с Хосе Фелисиано, е спечелила. “Сиелито Линдо” има и около 17 други версии, но единствено нашата е в такт 4/4. В същия албум работихме по няколко парчета. Статуетката е у Хосе Фелисиано”, разказа и Ивайло Крайчовски, басист на групата до 2007 г.

“Когато научихме за наградата, нямаше как пак да се върнем в Лос Анджелис. Знаете как по онова време се даваха визи за САЩ. Беше трудно да се организира толкова бързо нашето пътуване. За нас остана удоволствието от работата с този гениален певец и колективната работа върху отличената песен! Гениален! Записваше от раз! Нямаше никаква нужда от дубли, но той правеше много, за да можем да избираме. Работата с него беше доста лесна! Като човек не го опознахме, защото нямахме много близки контакти с него. Не сме били по ресторанти и купони с него, бяхме отишли да работим”, разказа за успеха на славната група Цеков и допълni, че през едномесечния престой в Ел Ей не се срещнали с българи и работили само с американци. Брилянтният пианист смята, че Щатите са чудесни за хората, които имат добра работа там. Съдбата го отвежда обратно няколко години по-късно - пак по работа. Той е

част от екипа на концертите на Филип Киркоров

- голямата руска звезда от български произход, в най-добрите зали в Лас Вегас и Атлантик Сити.

ФСБ е абревиатура на “Формация Студио “Балкантон” и е основана от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров през 1975 г. в София. В първите две години групата прави предимно студийни проекти и записва най-вече кавъри. Затова реално музикантите приемат 1977 г. за начало на творческата си дейност, когато започват да създават собствени песни и репертоар. Първия си албум Non Stop издават през 1977 г., предимно с кавъри, в който е включен и един от най-големите им хитове

“Пак ще се срещнем след 10 години”

парчето е кавър на песента Amico di ieri на Ле Орме от албума Smogmagica от 1975 г., а българският текст е на Михаил Белчев). Следва втори студиен албум – “ФСБ-II” през 1979 г. и вече съдържа оригинални композиции на музикантите. Същата година към групата се присъединяват барабанистът Петър Славов и китаристът цигулар Иван Лечев. В този състав те записват първия си албум като квинтет – “Кълбото” (1980 г.)

През 1983-а барабанистът Александър Бахаров емигрира в Германия, но групата продължава своя възход и в златната съкровищница на “Вечните български песни” ФСБ оставя хитове като “Пак ще се прегърнем”, “Завръщане”, “Зима”, “Протегнах две ръце”, “Няма как/Високо”, “Не така”, “Обичам те дотук” и много други. Ивайло Крайчовски напуска групата през 2007 г., а през пролетта на 2008 г. почива Пепи Славов.

В момента групата е редуцирана до трио, както започва в началото на кариерата си: Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев. Музикантите от най-висока класа се подготвят за грандиозния си концерт в зала “Арена Армеец” и живеят в мир със себе си и околните точно както се пее в една тяхна песен: “Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида!”