На 1-ви март по традиция българите се закичваме с мартеници. Мартеницата обикновено се слага на дрехата, а по-младите предпочитат да я връзват на китката на ръката.
Някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. За съвременния българин, мартеницата е традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. 
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят, мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден-днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче или щъркел.
Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.
Според някои мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Легенди пък свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тогава тя представлявала преплетени бели и червени косми от конска опашка.
Коментари (0)
Вашият коментар