Един от героите на Реймънд Чандлър в "Сбогом, моя красавице" казва, че жените лъжат за какво ли не просто да не загубят навика. Факт е, че нежната половина на човечеството послъгва нерядко, но също така е вярно, че мъжете са измислили фразата "Ела вкъщи да гледаме филм". Т Истината е, че изричането на лъжи не е свързано по никакъв начин с пола.
Невинните дребни лъжи започват още от детска възраст с уж изядените от кучето домашни. В този период наивно се опитваме да избегнем мъмренето с измислици. С порастването обаче номерът с непокорния домашен любимец не върви. Затова има десетки оправдания, с които залъгваме околните. Ето 10 от най-често използваните.
1. Не е моя вината
Домакиня пуска в пералнята дънките на мъжа си. След 20 минути машината започва да издава странни звуци, които все повече и повече се усилват.
Мъжът, който по правило е по-навътре с техниката знае, че има проблем и веднага спира пералнята.
Отвътре изпадат няколко чифта панталони, покрити с пяна, и... връзка с ключовете от дома, на които виси тежък стоманен ключодържател. Като по сценарий любимата поглежда съпруга си с обезумял поглед.
И преди той да понечи да я обвини, че пак не е проверила джобовете му, преди да пусне пералнята, тя вече е минала на фалцет. Разбира се, че вината не е нейна.
Оправданието обаче е абсолюно безсмислено, защото виновни няма.
Най-важното в случая е, че топката е прехвърлена в неговото поле и той автоматично е набеден за бъдещия ремонт на барабана на пералнята.
2. От утре...
Утре е най-далечният и илюзорен ден. В него всичко е подредено, случва се по план до секундата, животът е по-добър и никой не реже нищо с флекс в 6 ч сутринта. С утре оправдаваме обикновено сами себе си. Особено когато познат реши твърде директно да влезе в личното ни пространство с въпроси от типа "Пак ли си будувал до 3 сутринта?".
Подобен род питания обаче не идват от прекалена загриженост. За тях сме си постлали отрано, с мрънкане за онези невероятни джинси, в които, за да се напъхаме, трябва да свалим 2 номера надолу или с препушване от предната вечер.
От утре се случват чудеса - ще спрем цигарите и вредните храни, ще започнем да учим сериозно за сесия, ще свършим цялата останала от вчера работа, ще започнем да спортуваме, ще намалим алкохола. За жалост утре не идва най-често заради липса на воля.
3. Имаше задръстване
Две приятелки имат среща в 10 ч сутринта. Едната става в 8 ч. Взема душ, пие на крак сутрешното кафе, облича се, излиза и стига доволна, че е подранила с 5 минути, както винаги. Чака дружката си още 10 мин след уречения час и започва да звъни на пожар. В същото време закъснялата се събужда от далечния звук на мелодията на джиесема. Отваря стреснато очи, поглежда към стрелките на стенния часовник и осъзнава, че е закъсняла. Докато прехвърля в главата си кое да направи първо, получава четвърто обаждане. Възможно най-старателно обявява, че е в автобуса, остават още 3 спирки и задръстването е историческо. Прокарва гребена през косата си и хваща такси, което я оставя на 2 минути път от мястото, за да не заподозре приятелката.
Тази история се случва на всеки поне веднъж седмично, а за някои е ежедневие. Независимо от това понякога наистина има задръствания.
4. Падна ми батерията
Тази фраза е универсалният ключ, който отваря всички врати. В наши дни да си без мобилен телефон, е все едно да излезеш на улицата без документ за самоличност. Джиесемите обаче имат ужасния навик да се нуждаят от редовно зареждане. Особено ако са смартфони, шансът да ви изоставят в най-неподходящия момент е голям. Затова човек винаги си прави сметката какво да направи, за да може да бъде намерен независимо от своеволията на модерната техника. Дали ще носи зарядното си в колата, чантата, или ще има едно резервно в офиса, няма значение. Всичко това не значи, че хората не се оправдават все още с архаичното "Падна ми батерията". Ако им звъннете и сигналът е свободен, сменят тактиката - току-що са сложили апарата да се зарежда и тъкмо мислели да ви звънят.
5. Нямам време/ Имам работа
Събота вечер е и няколко приятелки излизат на бар. Едно от момичетата привлича вниманието на момче от съседната компания. На всяка наздравица той се пресяга, за да удари чашата си в нейната. След час и половина събира смелост и отива да поиска номера. На следващия ден звъни, за да я покани на среща. На второ четене и след като е видяла профилната му снимка във фейсбук, тя е дълбоко убедена, че той не харесва.
Затова отклонява поканата за някой друг ден. След седмица той пак звъни, но красавицата е непреклонна - има много работа и няма никакво време за губене по кафенета. Това е обичайното оправдание за услуги, които не сме склонни да изпълним, среща, на която не ни се ходи и изобщо всяко едно нещо, което нямаме никакво желание да свършим. Понякога просто ни мързи да си подадем носа навън. За всички сходни на тези случаи важи оправданието с времето. То е най-неуловимо от всички поради простата причина, че онзи, когото послъгваме, обикновено няма никаква идея какво точно имаме да правим и кога трябва да бъде свършено.
Коментари (0)
Вашият коментар