На стилна церемония в луксозния исторически хотел “Бевърли Уилшър” в Лос Анджелис един българин получи първата си награда от Американската филмова академия. Макар водещият – актьорът Джон Чо, няколко пъти да обърка името му, Владимир Койлазов се качи на сцената при него и на перфектен английски благодари за честта да получи най-престижното отличие в киноиндустрията.
Това стана миналата събота – две седмици преди да се състои същинската церемония по раздаването на оскарите. И това не е изненадващо – всяка година поне 10 дни по-рано на едно място се събират изявени хора, на които Американската академия за филмови изкуства и науки
връчва призовете за технически и научни постижения
И те са много повече от онези статуетки, които получават холивудските звезди, защото се дават за изключителни заслуги към цялата киноиндустрия.
39-годишният Койлазов получи плакет с гравирана фигура на статуетката “Оскар” за цялостния си принос в категорията “Научни и инженерни технологии” за “оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray”. И както сам казва в речта си на церемонията, изобщо не предполага, че може да стигне дотук, когато започва работата си по V-Ray преди 15 г.
Владимир е роден в Русе в семейството на учители – майка му Пенка Койлазова е била гимназиален преподавател по френски език, а баща му Николай е работил като учител в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване в Русе. Сега вече той е пенсионер, а тя живее в чужбина заедно с по-големия им син Емил.
Още като ученик в основното училище “Олимпи Панов” Владимир се увлича по точните науки. Един ден бащата Николай купува първия компютър вкъщи – 8-битов “Правец”, а Владимир започва да прекарва все повече време на машината. Поставя си задачи, а после ги решава и дори
сам подобрява работата на правеца
Всичките му преподаватели го хвалят – той е не само много умен, но скромен и добър – черти, които и досега е запазил, разказват негови близки.
Когато идва време да продължи образованието си, вместо към математическата гимназия в града обаче той се насочва към английската – иска да наблегне на чуждите езици, затова се записва във френска паралелка там. Но продължава да се развива и в точните науки – участва във всякакви извънкласни форми и дори отива по учебна линия за малко в САЩ. Сам решава да не следва висше образование в Америка, а да учи информатика в Софийския университет.
Точно там среща и бъдещия си партньор Петър Митев, с когото като студенти правят общата си компания Chaos Group, която 20 г. по-късно има клонове в САЩ, Япония и Южна Корея.
Двамата се запознават по време на една от сесиите – Петър не е ходил на лекции цял семестър и се опитва да навакса изпуснатия материал. Затова и ходи на упражнения в компютърната лаборатория на Факултета по математика и информатика. Там случайно се заговаря с Владимир, който по това време прави проект за компютърна игра.
Компанията им стартира с идеята двамата да изработват софтуер с помощта на триизмерни технологии. Все още няма много информация в мрежата, така че Владо и Петър се учат на всичко сами – сядат, четат от сутрин до много късно вечер, експериментират. Работният им ден продължава по 20 часа – понякога прекарват по няколко нощи в офиса и в малкото свободно време заспивали на пода. И така с месеци. В края на 1999 г. продават и първия си продукт – Phoenix, за 400 долара.
Горе-долу по това време разпределят и функциите си – понеже Владимир е по-добър в математиката,
той се фокусира върху програмирането,
докато колегата му Петър поема връзките с клиентите. Не след дълго започват да работят по нов продукт и на 13 март 2002 г. софтуерът им за рендеринг V-Ray е пуснат на пазара. Той представлява програма за триизмерни визуализации - генериране и обработка на 3D изображения, и днес вече има много разновидности.
Клиентите на V-Ray в началото са най-вече архитекти – софтуерът им помага да покажат нагледно проектите си. Малко след това той навлиза и в други браншове - индустриален дизайн за автомобили, самолети, като накрая достига до киноиндустрията.
Технологията на Койлазов и Митев е използвана в над 150 игрални филми и сериали, сред които “Господарка на злото”, “300: Възходът на една империя”, “Аватар”. Едни от най-впечатляващите кадри в Game of Thrones се правят именно с нея. Деветият епизод Battle of The Bastards от шестия сезон на сериала, в който се води епична битка между Джон Сноу и Рамзи Болтън, миналата година спечели 7 награди “Еми”. А
повечето кадри от битката са направени именно със софтуера на българите,
както може да се види и от сайта на компанията им Chaos Group.
Тя почти няма клиенти на пазара у нас, а рекламата идва от самия продукт и от разказите колко добър е той. Сега в нея работят повече от 200 души, а централата ѝ остава в София.
Първата българска номинация е през 1991 г.
Първата българска номинация за най-престижното отличие в света на киното идва през 1991 г. Тя е за късометражния “Консервфилм” на аниматора Златин Радев. Той е направен в зората на демокрацията и представя мрачен свят, населяван вместо от хора от консерви. Лентата получава над 20 международни отличия, но така и не печели “Оскар”.
Първата престижна статуетка за българин е на Георги Боршуков. Той е само на 26 години, когато взема “Оскар” заради работата си по филма “В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс.
Боршуков става още по-популярен с визуалните ефекти, които прави в “Матрицата”. Технологията, която разработва българинът, прави възможна емблематичната сцена, в която Нео и агент Смит са във въздуха и стрелят един срещу друг. Кадрите не остават незабелязани и “Матрицата” е отличена с “Оскар” за най-добри визуални ефекти. През 2001 г. Боршуков и колегите му Ким Либрери и Дан Пипони си поделят наградата на Американската филмова академия за научни и технически постижения за приноса им в областта на рендъринга (процеса на генериране на цифрово изображение от модел в компютърната графика).
Другата българска следа в наградите на Американската филмова академия е късометражният документален филм “Завесата в долината на Кристо”. Той е направен от Албърт и Дейвид Мейслис и показва работата на Христо Явашев-Кристо и неговата половинка Жан-Клод в периода 1970-1972 година в района на Рифъл Гейп, Колорадо, САЩ. Двамата опаковат 25 000 кв. м с плетена найлонова материя в оранжев цвят, като преграждат пътя на ветровете на 7 мили северно от град Рифъл.
Другата неделя академията ще раздаде за 89-и път отличията си. Там ще бъде и българинът Теодор Ушев, който е номиниран за “Оскар” за късометражния си анимационен филм “Сляпата Вайша”.
Коментари (0)
Вашият коментар