Кодовото име на Sentimental Swingers е „бесните лелки”. Зад него стои Михаил Йосифов, чийто секстет се слави като „божествени тела”. Днес всички те са на една сцена. А Мишо донякъде е „виновникът” Андрония Попова, по-известна като Рони, Деси Андонова и Вера Шандел да заявят любовта си към суинга и усета си към винтидж естетиката.
Трите дами закъсняват много за срещата ни, но са ме предупредили. Чакам ги в сладкарница на столичната улица „Оборище”, в квартала, където са израснали. Пристигат и след куп извинения Вера бърза да разкаже всичко, защото ще води малкия си син на тренировка по карате. Хуква и след минута се връща, куцайки. Едната й обувка е счупена на две. Рони първа събува гуменките си, за да обуе своята колежка. Тя остава боса, а на раздяла, без притеснение се разхожда без обувки до автомобила на Деси. И цялата тази „мускетарска сцена” не е поза. Това личи и от признанията на дамите от Sentimental Swingers. Тях не ги интересува дали музикант къща храни. Защото те се хранят от удоволствието да следват вдъхновението си и да служат единствено на стила на своите мечти. Докато за съвременна се счита жената, която изкарва добри пари и има високи (материални) изисквания, тези три дами битуват щастливо в съвремието, изповядвайки точно противоположните ценности.
Деси и Рони са приятелки от деца и от тогава правят всичко заедно. Учат в музикалното училище в София и мечтаят един ден само да пеят. Деси е позната от група Future Shock, а Рони – от Nasekomix. И двете са майки. Рони експериментира и в други области, докато осъзнае, че без музиката е загубена. Деси също, но по-рано прави своя избор. А Вера е филмов продуцент и финансист, майка на две момчета, и макар винаги да е имала афинитет към хубавата песен, никога не е давала заявка, че иска да пее. Брат й е музикант и покрай него тя отдавна познава настоящите си колежки. Шанс да се качи на сцена й дава вторият й съпруг – белгийският режисьор Андре Шандел. Той прави филм - френска продукция за Нюрнбергския процес, в който тя е певица. В лентата, която още не е имала премиера у нас, участват много наши актьори, сред които Валентин Танев и Филип Аврамов. И за да влезе убедително в образа си, Вера тръгва на уроци при Рони. Песента, която трябва да представи, е Sentimental Journey. По-късно, когато Мишо Йосифов ги провокира да се съберат трите и да пеят суинг, те взаимстват част от името на парчето и прибавят името на стила.
„Верчето обича да казва, че човек е на този свят, за да върши работа, не да печели пари. А аз ще добавя - да върши работата, с която е свързан. Отдавна разбрах, че ако не се занимавам с музика, съм нещастна, пропадам, изгубвам се тотално. Завършила съм арт мениджмънт, после и музикална педагогика, занимавах се с проекти към различни неправителствени организации. И когато направих избор – да се занимавам само с музика, в началото това не ми носеше пари. Но бях сигурна, че вложа ли енергия, ще се науча да живея от музиката и тя ще започне да „работи” за мен. Наистина мина време, но в момента живея много по-добре от периода, когато работех за заплата”, споделя Рони, чийто съпруг също е музикант и свири в секстета на Мишо Йосифов. Рада - голямата им дъщеря върви по пътя на родителите си – приета е с цигулка в музикалното училище и ще е първокласничка. А малката Марина е на 5.
Сред творческите ангажименти на Деси е и диджейството, с което има взимане-даване от 16 години. В CV-то си е събрала опит и в други сфери – преподавател по английски език в детска градина, „чирак” в бизнеса на баща си и т.н. Не крие, че никъде не се е чувствала себе си: „Вярно е, че създаването на авторска музика – това, което винаги сме правили с Рони, не е популярно и рентабилно у нас. А човек, за да живее, все пак трябва да печели и пари. Като диджей не изкарвам много пари, но успявам да се справя и се чувствам добре. Единственият негатив от тази ми дейност е, че не си доспивам. Но всеки ден благодаря за това, че имам всичко, което ме прави щастлива – дъщеря ми, човек, когото обичам и той мен също, близките ми хора и музиката.”
В отглеждането на момиченцето й активно участва майка й. Деси е кръстница на голямата дъщеря на Рони – Рада, а Рони пък е кръстница на нейното дете.
Мнението и на двете приятелки е, че Верчето е внесла по-различна енергия сред тях - свежа, заредена с друг поглед към сценичните им изяви. От нея идва и идеята за костюмите, които кореспондират с времето на музиката, която изпълняват – военни униформи, перли и дантели...
„След песните на Andrews Sisters минахме на по-друго ниво – вече правим наши, като се стремим да запазим стилистиката. Един ден може и да я изместим, казва Вера. - Вдъхновението да правим суинг идва от епохата, която е била доста тежка, но хората са искали да им е забавно и вероятно затова са създавали тази музика. Това е преходна епоха към днешно време – преди да дойде краят на 60-те, когато има отказ от всичко. И сега се връща този феминизъм, тази женственост, но жената днес е много по-свободна. Суинг музиката е весела, може би у нас точно сега има нужда от подобно звучене и затова имаме успех. Грижим се за публиката, дори костюмите като правим, мислим за това - да й създаваме радост. Защото за мен сцената е съвкупност от визия и звук.”
Това, което е без време, е до време
Такава е философията на Вера. Тя вярва, че ако човек намери работата, която може да върши по най-добрия начин и е най-полезна за него и останалите, парите сами идват. И ако се обърне разбирането, че не работиш за пари, а за да си ти и да се изразяваш, тогава нещата ще са много по-леки за целия свят.
Няма как да не се съгласим с твърдението й, след като макар и по-късно, но е била достатъчно смела, за да се посвети на това, което винаги е искала – да пее. Сега продължава да ходи да уроци при г-жа Косева – педагожката и на Рони, и на Деси. И се чувства прекрасно.
„Музикалността е в душата, другото се учи, категорична е Рони. – Понякога колкото е по-узрял гласът, толкова по-добре, защото има песни, които не могат да бъдат изпълнени от млади гласове. И може би създаването на триото ни се случи на време, защото това, което е без време, е до време.”
Коментари (0)
Вашият коментар