Ако Дисни принцесите бяха истински

Наясно сме, че студио „Дисни” е виртуозно в създаването на фентъзи светове за своите измислени принцеси. Онези, дето винаги са на мода не само в света на децата, ами и на майките им. Няма значение колко си голям, все въздишаш по идеята, че някои хора живеят щастливо до края на дните си и проклинаш обикновената си плебейска съдба.

Друго си е да те обичат като кралица или поне като Пепеляшка.

Интересно какви биха били тези кралски особи, ако наистина съществуваха в реалността. Над въпроса са поразмишлявали редакторите на BuzzFeed, които са използвали повествователните подсказки от приказките, за да проумеят истината зад съществуването на Ясмина, Аурора, Снежанка....

Ясмин, Аладин – 4 век след Христа, Арабския полуостров

Ислямът се установява като отделна религия през VII век след Христа, което иде да ни даде информация, че историята в Аладин се развива в предислямското арабско общество.

Жените от региона се обличат скромно, прикриват тялото си с свободни безформени дрехи, още преди това да се наложи като закон от Корана. Гардеробът на жените от по-висшата класа по това време е съставен главно от шалове с различна дължина. Някои остават на показ само красиво изрисуваните си очи, други избират да покрият само косата си с воал. Представителките на класата на знатните родове, като този на Ясмин, имат достъп до по-фини материи и по-изкусно изработени дрехи.

Аурора, Спящата красавица - 14 век, Англия

По това време на мода е вече кроенето и шиенето по мярка. За пръв път се изработват корсажи по тялото и тесни ръкави. Често за украса на корсажите се носят брошки и тежки бижута. Най-ухажваните жени през 14 век са блондинките с широки чела и бяла кожа.

Снежанка, Снежанка и седемте джуджета - средата до към края на 16 век, Германия

Строгите и аскетични нрави на протестантите намират все по-широко отзвук сред германския народ, въпреки че през 16 век Германия е все още част от Римската империя. Прикритостта и скромността оказват влияние върху облеклото на жените по това време. Те носят огромни, тежки рокли, в тъмни студени цветове с буфани. Въпросните одежди задължително достигат земята, покривайки глезените. Деколтето е затворено и високо, талията подчертана, косата строго опъната в кок.

Покахонтас, Покахонтас – началото на 17 век, Вирджиния

Истинската Покахонтас е едва 11-годишна, когато английският изследовател Джон Смит пристига в Северна Америка през 1607 година. На 13 години девойките от нейното племе се възприемат вече като жени. Облеклото им се състои главно в наметало от еленска кожа и огърлица от мъниста от бели черупки на шията. През зимата, за да се предпазят от студа, жените носят кожени пелерини. Неомъжените представителки на индианската общност се различава по гъстите дълги плитки.

Тези, които са от прослойки с по-висок статус в племето, като Покахонтас, татуират лицата си често с абстрактни рисунки на растения и животни. За мастило използват главно намачкани билки, горски плодове и масла.

Бел, Красавицата и Звярът - 18 век, Франция

Жените от аристократичната класа носят изящни дрехи, присъщи за кралския дворец, ала облеклото на Мария Антоанета. Благородничките от периода се отличават със запомнящи се екстравагантни рокли, стегнати корсети, подчертаващи бюста, и кринолини. Видът им като цяло е неестествен - накъдрени коси, или по-често перуки, избелени лица и деколтета, силен руж по скулите.

Тиана, Принцесата и жабокът - 20 век, Ню Орлиънс

Жените от 20-те години на миналия век носят тесни дълги поли с ниска талия. Модерно е косите да са късо подстригани с бретон, носят се малки шапки, които до подчертаят прическата. Гримът е повлиян от класическия Холивуд - подчертани вежди, очна линия, спирала и неизлизащото от мода ярко червено червило.