Неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида е това, което кара Сартр да напише известната фраза “Адът, това са другите”.
Несъмнено нашето съществуване е предпоставено от редица фактори – роднини, общество, приятелски кръг. Ние не бихме били това, което сме, ако обстоятелствата, в които живеем и се развиваме, бяха различни. В крайна сметка смисълът на живота не е ли да направим най-доброто с това, което имаме под ръка?
Сигурно е така, но, когато намесим несъзнателните си представи за значението на хора и събития в нашия живот, всичко започва да добива изкривени измерения. Собствената ни представа за живота ни е толкова различна от тази на другите около нас. Мога да кажа дори, че е невъзможно да се говори за обективност в междучовешките отношения, тъй като в крайна сметка сами избираме как дадено събитие ни повлиява.
И тогава какво?! Сами ли сме си виновни?
В повечето случаи по-скоро да!
Предъвкваме спомените за това кой как ни е наранил, кой как се е отнесъл с нас, как сме се почувствали тогава и колко ни боли и днес. Посочваме с пръст виновника, защото така е по-лесно, отколкото да се поровим в себе си и да разберем коя е тази нежна струна, която този човек е докоснал несъзнателно.
Бунтуваме се срещу желанията на родителите си, без да вземем под внимание факта, че всеки има определени очаквания за хората, които са му близки, и, когато те не съвпадат с възможностите им, отговорността да се поставят граници пада върху този, който не може или не иска да изпълни нечие желание.
Този процес се случва в мислите на всеки един от нас. Ние правим това, което можем, със собствените си мечти, желания, очаквания и представи за себе си и другите. До голяма степен е наша собствена отговорност да осъзнаем как те ни карат да се чувстваме, защо и как бихме могли да променим възгледите си. Ако един човек с поведението си ни кара да страдаме, то е защото ние сме припознали в това страдание нещо изключително дълбоко. Отношението му може и да се промени, но това, което се е отразило вътре в нас в това страдание, ще остане скрито, докато сами не го осъзнаем.
Така работи подсъзнанието.
Мила Петкова е доктор по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет Комплутенсе. Може да прочетете още много интересни нейни статии в сайта й за психология http://milaswellness.com/bg/
Коментари (0)
Вашият коментар