Някога питали ли сте се защo все още държите плюшени мечета в дома си, детска възглавничка на леглото си и куп прашасали играчки от детството си? Макар вече пораснали, много от нас пазят подобни вещи, без да осъзнават, че зад това стои много повече от любовта ни към тях и нежеланието да се разделим с хубав спомен.
Ако не сте арктофил, с други думи, маниак на тема плюшени играчки, то тогава учените имат обяснение за нежеланието за разделяне на предмети от детството.
Науката доказва, че колекцията ни от детски играчки е знак за това, колко добре се чувстваме сами и достатъчно самостоятелни ли сме в живота. Оказва се, че те не са просто обекти, а дават чувство за сигурност и защита на много хора. Макар да не са живи същества, мнозина създават трайна връзка с определена вещ от детството си.
Психологът Брус Худ от университета в Бристол стига до извода, че това е световен феномен, но малко хора си дават сметка за това.
По-често възрастните, които все още пазят играчките си, са от женски пол. Причина за това той вижда в социалния натиск, който се оказва на момчетата като малки. Те са смятани за недорасли и често биват подигравани за това, че не са оставили детските си вещи в миналото. Още от малки са възпитавани, че това са неща за бебета и момичета. Този социален натиск е факт по цял свят до 70-те години на миналия век. Тогавашните вярвания и схващания, свързвали силната привързаност
на едно дете към играчка с липса на майчина грижа и любов.
През 2000 година проучване, публикувано в Журнал за клинична психология, показвало как деца на различни възрасти, които отивали на лекар и зъболекар, изпитвали по-малко страх и стрес, ако при визитацията носели със себе си любимото одеялце или малка играчка. Според Худ с възрастта привързаността ни към играчките се премества върху снимка, сувенир, подарък от любим човек.
Това се дължи на липсата на споделеност и любов при човека. Той изпитва нужда да бъде докосван. Ето защо малките деца обичат да прегръщат любимата си вещ. Естествената нужда да се грижим за някого също се смята за причина. Чувството за самота кара много зрели хора да събират с купища играчки и вещи в дома си, за да запълнят липсата на някой приятел, близък или любим.
И защото раздялата с човек и неговата липса са едни от най-тежките моменти, една обикновена плюшена играчка може да ни накара да си спомним с любов за него.
През 2014 година дядото в едно американско семейство загива в инцидент. Година по-късно, по време на коледните празници, синовете му правят трогващ подарък на внучките на стареца.
Те получават по едно плюшено мече, което говори с гласа на дядо им и им казва, колко много ги обича.
Коментари (0)
Вашият коментар