Ицко Финци би рекордите на Мик Джагър и Чарли Чаплин със закъсняло бащинство

Дълго скриваната и отричана приказка за любовната връзка между 83-годишния Ицко Финци и 38-годишната Лиза Боева вече не може да бъде крита.

По време на 60-ия рожден ден на Соломон Паси бдителен фотограф забеляза, че Лиза е бременна, а прещастливият Ицко не се отделя от нея дори за миг, представяйки я на всички познати на партито.

“Ние, приятелите на Ицко - каза ми режисьорът Джеки Стоев, - отдавна знаем и за връзката им, и за бременността на Лиза. Мисля, че е в шестия месец. Жена на 83 не може да роди, но мъж като Ицко доказа, че може да се направи бебе на такава възраст.”

Разликата между двамата е 45 г., но Лиза, която е рускиня по майка, сигурно ще ви припомни Пушкин: “Любви все возрасты покорны”. Сега Ицко е на 83, но ако бебето се роди след 25 април догодина, той вече ще е на 84 и така безапелационно бие рекордите на Мик Джагър, Чарли Чаплин и Клинт Ийстууд.

Направо за “Гинес”!

Фронтменът на “Ролинг Стоунс” Мик Джагър стана баща на 73 г. и кръсти осмото си дете Девро Октейвиън Базил. Когато Уна О'Нийл ражда Анна-Емили, седмото дете на Чарли Чаплин, той е на 72 г. Доста назад е Клинт Ийстууд със своите 66 години, когато втората му съпруга Дина Руиз ражда дъщеря им Морган.

В класацията можем да добавим и родния бизнесмен Петър Манджуков, чийто трети син се ражда навръх 67-ия му рожден ден.

Към момента за най-възрастен баща се смята 96-годишният индиец Рамджит Рагхав. Той твърди, че се храни с плодове и бадеми и прави секс по три пъти на нощ.

Но да се върнем на приказката между Лиза и Ицко. Тя, освен сърдечна, е и силно професионална. Двамата творят заедно от година и имат няколко филма, част от които са доста нестандартни.

Елизавета (Лиза) Боева е родена на 22 август 1978 г. в София. Завършва Италианския лицей в Горна баня през 1997 г. После учи журналистика в държавния университет в Санкт Петербург и след 5 години защитава магистратура по специалността “История на изкуството”.

Докато е студентка, за да си докара някоя рубла отгоре, започва работа като гид в Ермитажа. Един ден й хрумва да направи импровизирана анкета с посетители на музея, с колеги и преподаватели.

На въпроса й кой е най-големият шедьовър на изобразителното изкуство, всички почти без колебание отговарят - “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Но на въпроса защо именно тя, обикновено няма убедителни аргументи. Най честите отговори са - защото е Мона Лиза или защото е рисувана от великия Леонардо.

От този случай се ражда идеята на Лиза да направи филм за Мона Лиза и да Винчи. Но за него - след малко.

От 2001 до 2006 Лиза учи филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров и проф. Светослав Овчаров. Задно с това пътува до Санкт Петербург, където изнася лекции по история на изобразителното изкуство.

В НАТФИЗ се дипломира с филма “13 кратки опуса за голям екран”.

През 2006-2010 е

режисьор на

документални филми

в Европа и Америка

От 2011 г. е щатен преподавател по “Кино, реклама и шоубизнес” в Нов български университет. Води авторските курсове “Филмов анализ”, “Тайните на великите шедьоври”, “Американска литература и кино”, “Световната класическа литература и киното” и др.

През 2011 г. защитава дисертация на тема “Битници и хипита. Америка, 1947 – 1973 г.” и получава научната степен доктор. От 2016 г. вече е доцент. Доц. д-р Лиза Боева.

Ицко Финци кой не го знае, кой не е слушал за него. Един от най-чувствителните български артисти, който може да се превъплъти във всичко.

Титаничен актьор от сцената на няколко театъра: в Бургас, Сатиричния, “София”, Младежкия, МГТ “Зад канала”. Той е неуморим импровизатор и пред сцената, и зад нея, колегите му неведнъж падат в плен на неговите шеги.

В биографичната си книга “Моите жени, моите роли” Коста Цонев разказва следната история с Ицко Финци. Коста и Невена Мандаджиева играят в пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка?” в театър “София”. Двамата имат два-три искрящи от хумор диалога, на които публиката примира от смях. Веднъж при един от диалозите хората в салона се смеят повече от обичайното, смеят се дори в паузите. Коста Цонев се чуди какво става, обръща се и вижда, че Ицко Финци стои в дъното на сцената и прави разни маймунджилъци - бърка си в носа, криви си лицето, чеше се по корема. И на всичко това публиката се залива от смях.

Действието свършва и Цонев хваща Ицко зад кулисите:

- Какви са тези щуротии, които правиш?

- Ами много ви се смеят. Искам и на мен да ми се посмеят малко - невинно отговоря Финци.”

В киното Ицко дебютира през 1958 г. като гръцки евреин във филма “Звезди”, който печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди. Снима се в над 70 филма. Помним култовите му роли от “Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона”, “Щурец в ухото”, “Елегия”, “Резерват”, “Закъсняло пълнолуние”, “Пазачът на мъртвите”, “Летете с Росинант” и др. В няколко филма партнира със сина си Самуел, който от години бере театрални лаври в Германия.

Ицко Финци играе и в много чуждестранни филми. Това, което може би не всички знаете, е, че е автор на мемоарната книга с най-дълго заглавие в България: “Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава - в Сао Пауло. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други истории”.

Кога пламва любовната искра

между Лиза и Ицко, които са с голяма възрастова разлика, но с близки творчески идеи и с особен вкус към неординерното в изкуството? Това, разбира се, знаят двамата, но поне засега не искат да го кажат. Знаят го само верни приятели като Джони Пенков, Джеки Стоев, Меглена Караламбова и др.

В края на октомври попитах Лиза по телефона вярно ли е бременна от Ицко Финци. “Четете класиката, а не глупости и лъжи в жълтите вестници!”, отговори Лиза и уточни, че бърза, защото влиза да чете лекции в НБУ.

“Не отричам, че сме заедно. Нямам какво повече да кажа”, цитира неотдавна един братски вестник пост на Лиза във фейсбук.

Творческата връзка между двамата обаче започва (може би) през 2004 г. с късометражната комедия “Боси”, сценарист и режисьор на която е Лиза Боева. Ицко Финци е в ролята на Слепеца. Играят и актьорите Иво Момчев, Деляна Хаджиянкова, Емил Котев и Димитър Марин.

Тази творческа връзка е, така да се каже, официализирана през 2012 г., когато двамата плюс Анна Стефанова

учредяват творческо обединение “Филизи 33”

Филизът, знаете, е млада клонка, развила се през последния вегетационен период. В разказите си Радичков нарича такава клонка “летораст”, т.е. пораснала за едно лято.

Веруюто на триото от “Филизи 33”, озаглавено “В какво вярваме”, започва така:

“В есето си “Упадъкът на лъжата” Оскар Уайлд представя диалог в сократовски маниер между “уморения хедонист” Вивиян и аристократа Сирил. Вивиян развива своята странна философия, според която Животът подражава на Изкуството далеч повече, отколкото Изкуството на Живота.

И дава примери: Хамлет е измислил песимизма, а художникът Търнър - прословутата лондонска мъгла. Целият XIX век е изобретение на Балзак: първо той написва своята “Човешка комедия” и сетне ние започваме да я играем в реалния живот. Първо Ботичели рисува красивата фигура на Венера с удължени форми и меки движения и едва след това ренесансовите дами спускат вълнистите си коси и се учат да стъпват плавно и грациозно...”

И по-нататък: “Изкуството ни е нужно не за да бъдем по-умни (за себе си) или по-интересни (пред останалите). Нужно ни е, за да живеем по-смислено (за самите себе си и пред останалите).”

Първият проект, който “Филизи 33” продуцира, е филмът “Вера” (2012). В навечерието на своя 80-годишен юбилей професор от Сорбоната получава писмо от жена, която не е виждал 50 години. Някогашната му голяма любов - Вера.

В главната роля е Ицко Финци, но филмът е на руски език

Отличен е с наградата “Златен Витяз” на едноименния фестивал в Омск, Русия.

Следва игралният филм “Космос” (2013), анотацията за който гласи: “Четири пъти месечно, всеки четвъртък, точно след централната емисия на новините, 23 минути след полунощ, в ефира на радио “Космос” водещият отправя въпрос към своята аудитория... Ицко Финци е с цигулката си и в партньорство с Ида Финци...

Най-после през 2013 г. Лиза Боева реализира идеята си, родила се в Ермитажа - художествено-документалния филм “Лятото на Мона Лиза”. В него Финци не играе само Джокондата. Той е и Леонардо да Винчи, и Пикасо, и Аполинер, и статуя, и улица, и какво ли още не. Като визия и структура филмът няма аналог досега в нашето кино.

С една камера и с талантите си Лиза и Ицко тръгват от Флоренция, където Леонардо рисува картината си. “Мислехме си - разказа ми преди години Лиза Боева, - че щом е световна картина, трябва с големи букви да бъде отбелязано: ето тук живя Мона Лиза, тук - семейство Джокондо, тук Леонардо е рисувал. Нищо такова няма във Флоренция. Знае се ул. “Стуфа”, където е живяла Мона Лиза, знае се къде е бил домът на съпруга й Джокондо, знае се горе-долу къде е било ателието на Леонардо, но табели няма...”

Следващите филми на творческо-семейния тандем са игралният “Магарешка опашка” (2014) и художествено-документалният “Аз бях Керуак” (2014). И в двата в главните роли е Ицко Финци.

А житейската роля, която сега му предстои, Ицко вече я игра в киното. Във филма “Малки разговори” (2007) на режисьора Владимир Краев героят му е възрастен известен професор и бивш политик, който живее с красивата си и млада съпруга (Йоана Буковска-Давидова) във вила в крайморско селце. И няколко мъже са тайно или явно влюбени в нея...

Ще излезе, че Животът наистина подражава на Изкуството далеч повече, отколкото Изкуството на Живота...