Вечерта на първия ден на декември 2016 г. литературен клуб “Перото” в НДК събира необичайно много хора. Това място по принцип се радва на достатъчно популярност, но този път е различно. Стотици хора са дошли много преди обявения начален час на събитието. Някои дори предвидливо са се наредили на опашка, за да чакат за автограф. Странното в цялата работа е, че поводът за това невероятно стълпотворение е една новоиздадена книга, чийто автор няма нищо общо с професионалната писателска гилдия, а за широката публика името му е напълно неизвестно. Юлияна Антонова - Мурата и нейната книга “Моши моши, Япония” предизвикаха неочакван фурор, който изненада първо хората от издателство “Тугедър”, които вече трескаво обсъждат нови тиражи и второ допълнено издание.
Юлияна живее от години в Япония. Била е омъжена за японец, от когото има син. Години по-късно, след като се е разделила с бащата на детето си,
среща друг японец,
с когото и до днес
е щастливо свързана
в брак. Извън тази лична информация биографията на Юлияна Антонова е свързана с дипломатическа работа в българското Министерство на външните работи. Тя започва кариерата си там в средата на 90-те години като аташе, за да достигне до ранг пълномощен министър. По-голямата част от професионалната й кариера преминава в Азия - Китай и Япония.
В медиите името на Юлияна Антонова бе споменавано преди години, но по съвсем различен от литературата повод. След земетресението във Фукушима през 2011 г. посолството ни в Токио осъмна без консул, защото дипломатът, който бе на този пост, напусна спешно страната поради страх от повишена радиационна активност. Тогава “24 часа” съобщи за “една храбра българка”, която не губи кураж в тези най-тежки часове за нашите сънародници, живеещи в Япония.
От министерството в София спешно повериха консулската работа на Юлияна и така за дълго време посолството ни в Токио стана неин дом, където често се налагаше да работи и през нощта.
Това вероятно е времето, в което и малкото българи в Япония,
които не са знаели
или чували за Юлияна
преди това,
разбират за нея
За това, което прави за сънародниците ни и за цялата й дейност в посолството в министерството в София започват да валят похвали и благодарности. Нещо, с което ведомството не е свикнало, защото обикновено българите в чужбина имат предимно оплаквания към задграничните ни мисии.
След края на мандата си Юлияна остава да живее със съпруга си в Токио, но продължава да помага на всеки, който й се обади. Всъщност обажданията никога не спират, защото тя има навика да раздава телефона си на всеки и да се хвърля във всевъзможни каузи и дори приключения заради хора, които не познава.
“Като служител в посолство знам, че не бива да се разпространяват чужди лични данни. И никога не съм го правила. Сега обаче ви моля да запомните следното. 08042042060. Това е моят телефон в Токио и всички вие, ако по един или друг повод се намирате там, знайте, че сте добре дошли в моя дом.”
Това каза самата Юлияна пред стотиците събрали се на представянето на книгата й онази вечер в НДК. И тези думи са достатъчно показателни за това какъв човек е. Умението й да комуникира с напълно непознати, сякаш са й приятели от детинство, всъщност е една от странностите в характера й. Но именно на това публиката дължи и появата на книгата “Моши моши, Япония”.
Юлияна Антонова започва да споделя на страницата си във фейсбук кратки разкази - свои впечатления и размисли за живота в Япония. Тези малки текстове са толкова интересни и впечатляващи, че привличат вниманието на много потребители в мрежата. Така тя спечелва още хиляди приятели във фейсбук, които започват да я окуражават да събере всички тези импресии в книга.
“Юлияна няма претенциите да бъде писател, но от всички книги за Япония, които съм прочел, “Моши моши” за мен има изключителна добавена стойност. Защото това е
книга, която помага
да разберем не само
японците, а и себе си
Чрез японците всъщност научаваме повече за нас самите”, каза журналистът и тв продуцент Георги Тошев, който представи книгата.
Редактор на “Моши моши, Япония” е писателката Мария Касимова, която също е от фейсбук приятелите на Юлияна. След като двете дълго време комуникирали само в интернет, онази вечер най-накрая се видяха и на живо.
На представянето Мария Касимова каза: “Започнах да следя постовете на Юлияна във фейсбук, защото бяха много интересни. Написани на един нежен, брилянтен български. Казах си: Тази жена е такова богатство! В тази книга има мънички истории и голяма литература. Това е книга за човешките отношения, за топлината, която споделяме, за моментите, когато търсим нещо, а него все го няма, за отчаянието и любовта. Обичам Япония заради Юлияна, без да съм била там. Тя просто ми напомни, че да обичаме е важно. Затова и тази книга заслужава любов.”
В представянето на “Моши моши, Япония” се включи и актьорът Владимир Пенев, който познава авторката най-отдавна, много преди да има интернет и социални медии.
“Тя е истински
богат и щедър човек.
Не със средства и пари, а с душа и любов. Аз друга, толкова раздаваща любов на хората жена, не съм срещал”, каза актьорът. После прочете пред публиката и един от разказите в книгата.
“Никога не съм мислила да правя сравнения между японците и българите. Марко Семов навремето бе написал една прекрасна книга. “За Япония като за Япония” дълго бе мое настолно четиво. Но там имаше сравнения непрекъснато. Аз исках да избягам от това”, каза Юлияна. И допълни, че движещата сила за нея била обичта и любовта - от съпруга й, от семейството и приятелите.
Някои от феновете на Юлияна твърдят, че е написала книга за чудесата в ежедневието на японците, които на нас българите толкова много ни липсват. Всъщност “моши моши” в превод от японски означава както “ало” в телефонен разговор между близки хора, така и “извинете, мога ли да ви помогна”. Затова приятели на авторката смятат, че тя просто за пореден път е искала да помогне. Този път на хората да бъдат по-добри.
Коментари (0)
Вашият коментар