“Аз ще бъда най-великият президент, когото Бог е създавал някога. Страната ни има нужда от наистина велик лидер. Ние самите се нуждаем от наистина велик лидер. Имаме нужда от лидера, който написа книгата “Изкуството на сделката”, казва високомерно Тръмп, и то не след като спечели изборите, а още в речта си, когато обяви своята кандидатура.
Думите му тогава са определени като сарказъм, шега или пълна лудост от медиите, но днес вече никой не мисли така, а повечето хора се питат: “Как той успя да постигне всичко?” Отговорът е, че преди всичко Доналд се осмелява да иска всичко – нещо, което повечето не си позволяват, спирани от собствените си страхове. Тръмп обаче не страда от комплекси – напротив, той отива в другата крайност и напълно вярва в себе си.
Ексцентрично позитивно мислене или лудост? Важното е, че при него дава забележителни резултати. Тръмп не се свени да твърди: “Силно вярвам във вродените способности. Силно вярвам в родословието, като при състезателните коне. Баща ми е невероятно преуспял човек, майка ми също е постигнала много – била е олимпийска състезателка, така че ми се ще да вярвам, че имам генетични предпоставки да постигна повече, отколкото средностатистическия човек.” Определят го като пълен егоист, а накои смятат, че състоянието му не е просто самочувствие, а психичен проблем. В книгата си “Доналд Тръмп: Искам всичко” (изд. Millenium) журналистът Майкъл д’Антонио пише: “Той се превръща в символ на нарцисизма за журналистите още през 1988 г. Тръмп е цитиран в научни трудове като “Личностни разстройва в зряла възраст”. А също така и в любими книги на дамите като “Помощ, влюбена съм в мъж нарцис” и “Когато обичаш мъж, който обича себе си”. Психиатърът Кристофър Лаш в “Култура на нарцисизма” определя, че Доналд страда от синдром на заниженото очакване – то засяга най-вече вманиачени в себе си хора, които нямат ясно изразено чувство за идентичност и постоянно търсят утвърждаване чрез внимание, материален комфорт и вълнуващи преживявания.
Всъщност мултимилиардерът не просто обича да говори високопарно. Негови приближени твърдят, че обожава да гледа записи от свои изяви, да пази свои снимки и да чете статии за себе си. В офиса той има “стена на славата”, покрита цялата с корици от списания с лика му. Аксесоар към нея е шампионският колан на Майк Тайсън – даден на Доналд като компенсация за дългове. Дейвид Летерман дори си позволява да се пошегува в шоуто си, че Тръмп е толкова обсебен от себе си, че най-вероятно “по време на секс вика собственото си име”. Но освен че е самовлюбен, Тръмп е и откровен до грубост. Той не се колебае да обижда враговете и опонентите си, да дава мнение за външния вид на хора както от политиката, така и от шоубизнеса и най-вече – да крещи, да псува, да прави расистки изказвания. Пред Майкъл д’Антонио той споделя: “Аз съм прекалено откровен и затова си навличам ядове. Мисля, че от това идват проблемите ми.
Аз съм много умен човек. Мога да отговоря идеално на всеки въпрос, всичко, казано от мен, да бъде коректно и никой да не се заинтересува от думите ми, никой никъде да не ме цитира. А мога да отговоря и искрено и от това да се получи сензация.” Факт е, че веднага след като Хилари Клинтън обяви кандидатурата си за президентските избори, Тръмп написа в туитър: “Ако Хилари не може да задоволи съпруга си, какво я кара да си мисли, че ще може да задоволи Америка?”
Посланието предизвиква истински скандал и бързо е изтрито от социалната мрежа. Асистентите на Доналд заявяват, че не го е писал той, но е факт, че медийните му съветници сменят паролата за профила и ограничават достъпа му, за да не напише някоя глупост. След избирането му на поста дори се появиха коментари в социалните мрежи от типа: “Те не смеят да му поверят паролата за личния му профил в туитър, а вие му дадохте ядрените кодове.” Факт е обаче, че след спечелването на изборите Тръмп обеща, че ще бъде много сдържан в изказванията си в социалните мрежи. Още в победната си реч той демонстрира баланс и възпитание, като заяви: “Обещавам на всеки гражданин в страната, че ще бъда президент на всички американци. Републиканци и демократи трябва да се обединим. Ще имаме най-добрата икономика в света. Ние трябва да сме смели и дръзки. Ще удвоим нашия растеж и ще бъдем велика сила отново. Ние ще намерим разбирателство с всички държави, повярвайте ми.”
Дали това показва, че Доналд няма да е точно президентът, който обещаваше, че ще бъде, или отново е част от неговия начин да привлича внимание? Всъщност освен властта основната мания на Тръмп са парите. Самият той се хвали, че състоянието му се оценява на 10 милиарда долара. Според финансови специалисти това отново е преувеличено изказване, тъй като официално авоарите му се оценяват не на повече от 4 милиарда. Журналистът Тимъти О’Браян директно заяви, че Доналд не е толкова богат, колкото твърди, и Тръмп веднага заведе дело срещу него. Истината е, че мултимилионерът неведнъж е познал и провалите. Негови големи компании обявяват несъстоятелност през 1991, 1992, 2004. и 2009 г. Доналд обаче намекна, че това не е било фалит, а начин да се измъкне от данъци. Той е толкова самоуверен, че дори призна с половин уста, че не е плащал години наред федерални данъци, след като е декларирал колосални загуби в размер на 916 милиона долара през 1995 г. "Това показва, че съм умен", коментира Тръмп с присъщата си арогантна самовлюбеност.
Коментари (0)
Вашият коментар