Михаил Билалов: Да, скоро ще имам дете. В пиесата "Името", която играем в Сатирата

Роден на 19 май 1965 г. в Русе в семейството на актьори, но израства в Бургас

Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов 

През 1994 г. печели “Аскеер” за изгряваща звезда в постановката “Мадам Бътерфлай”

2010 г. е отличен с “Икар” за най-добра мъжка роля в пиесата “Силвия, или коя е козата”

 Женен е за японка, имат две дъщери. Живеят в Париж

- На 6 октомври 2016 г. с пиесата “Името” открихте 60-ия сезон на Сатиричния театър. Има ли някаква символика в тези три шестици, г-н Билалов? Математиците определят 6 като най-малкото съвършено число. Според християнството в шестия ден след сътворението Бог e направил човека?

- Символизмът е крайно далечен на тази пиеса.

Нумеролозите също ще бъдат разочаровани

Защо на 6-и и дали това не е случайно, е въпрос, който трябва да се отнесе към Сатиричния театър.

- С какво тази пиеса ви впечатли и предизвика интереса ви, когато я гледахте в Париж през 2010 г.

- Хуморът е отличен, героите са много крайни. Говорим за една семейна вечеря в Париж, която зъвършва наистина зле и всичко започва от невинен спор. Нещо много малко, което обръща колата. Французите са царе на комедията и “Името” напълно им оправдава славата. Пиесата спечели редица награди и се играе в целия свят. В България се поставя за първи път.

- Защо решихте сам да я преведете?

- Работих с преводачката Снежина Здравкова. Актьори да превеждат, не е нещо необичайно. Познавам и други, които го правят. В крайна сметка ние работим с текста на сцена и знаем най-добре от всички кое влиза и кое не влиза в устата ни. Преводът не означава да знаеш перфектно само чуждия език. Трябва да владееш и собствения си език, да познаваш жаргона. Литературните преводи често пъти затормозяват диалога в пиесите. А езикът е жив и се сменя всеки ден, раждат се нови думи.

- Как стигнахте до избора на проф. Здравко Митков за режисьор на пиесата? Защото е директор на Сатирата ли?

- Здравко Митков познава чудесно френската драматургия и е поставял с успех автори като Франсоаз Саган, Ерик Емануел Шмид (няколко пъти), Кокто (няколко пъти). Аз му предложих тази пиеса и той я хареса много. Така става ясно, че се “избрахме” взаимно. Още предистория: той беше асистент на моя учител Николай Люцканов, даде ми първата съществена роля в театър “София” и е преподавател на цяло поколение мои колеги. Имаме взаимен опит, уважение и доверие, че ще свършим добра работа. На въпроса дали защото е директор - определено имах шанс и с това.

- Защо си избрахте ролята на Венсан Ларше, с какво ви привлече този образ?

- Венсан е изключително приятен в своята дразнеща надменност към всичките си близки до момента, в който истините за отношенията във фамилията не започват една по една да се стоварват на главата му. Хубавото при него е, че той е способен да учи.

- Намесвахте ли се при избора на актьорите за другите герои в кастинга?

- Не. Решението за състава беше изцяло на Здравко Митков. Той ни събра с Николай Урумов и Ана Вълчанова, с които бяхме в един актьорски клас. Тази среща е много приятна и, както изглежда, плодотворна. По-младият състав - Богдан Казанджиев и Ирина Първанова, се вписа между нас доста бързо. Получи се добър екип.

- Имахте ли сериозни творчески спорове с проф. Митков при изграждане образа на Венсан Ларше?

- Не сме по споровете. Имаме достатъчно практика, за да се разбираме от една дума.

- Предлагам ви да опитаме с нещо като тийзъра във филмите. Кажете, моля ви, изречението, с което ще събудите любопитството на хората, за да станат те бъдещи зрители.

- Никога не споменавайте това ИМЕ!

- Роден сте в Русе, израствате в Бургас, но в киното дебютирате като софийско копеле във филма “А сега накъде?” през 1988 г. Провинциализмът пречеше ли ви, или ви помагаше?

- Ако погледнем исторически,

ние сме провинциална държава с провинциална столица

и с провинциална провинция. В този смисъл никога не съм чувствал фрапантна разлика в това дали живея в София, в Бургас или Катунци. Но, да кажем, че ако трябва да се развиваш на чужда територия, ти се налага да полагаш повече усилия.

- Вие сте от актьорското поколение, което навлезе в живота, киното и театъра през първите години на прехода. Липса на работа и добри роли ли ви накара да емигрирате във Франция, или нещо друго?

- През 1994 г. липсата на добри роли беше последният проблем. Каквито и роли да се играеха, никой не се интересуваше от театър. Тръгнах за Париж, защото бях приет в Националната консерватория по драматично изкуство. Като всички заминаващи не мислех, че тук ще изпусна нещо.

- Как живеехте и какво работихте в Париж?

- Аз все още живея и работя между Париж и София.

- Знаехте ли предварително френски език, или го учихте “в движение”?

- Част от моите роднини са руски емигранти, с френско образование. Израснах около тях, слушайки и двата езика. На петгодишна възраст бях записан официално на уроци по френски език.

- Имахте ли възможности да се снимате във френски филм или тв сериал?

- Да, имам агент в Париж. Работя с него от години. Все още участвам във френски продукции, когато не съм ангажиран тук.

- Мнозина смятат участието в сериала “Под прикритие” през 2011 г. за триумфалното ви завръщане в родината. А всъщност още през 1994 г. участвате в пиесата “Мадам Бътерфлай” и получавате “Аскеер” за изгряваща звезда. С какво режисьорът Здравко Митков тогава ви провокара да се върнете?

- Вероятно имате предвид “М. Бътерфлай”, пиесата на Дейвид Уонг. Когато през 1992 г. Здравко Митков ми предложи ролята, аз още не бях заминал никъде. А с връщането ми от Париж е свързан Явор Гърдев, който ме покани за Мартин в “Козата, или коя е Силвия?”. Тексът на Едуард Олби беше изключително силен, за да му кажа “не”. Това ми даде шанс да се запозная и работя със самия Олби.

- Джаро от “Под прикритие” ли ви помогна вече почти да няма филм или сериал без ваше участие?

- В последните години в България се произведоха над 30 сериала. Аз съм участвал само в три. Вероятно ви се струва, че съм навсякъде, защото лесно ме запомняте. Но

ако по някакъв начин се чувствате обиден от това, че играя, просто не ме гледайте

(Билалов се снима в 5 филма - “Аз съм ти”, “Жената на моя живот”, “Цветът на хамелеона”, “Досието “Петров” и “Събирач на трупове”. Гледал съм ги и петте и както и досега ще продължа да гледам всички родни филми, защото съм българокиноман - б.а.)

- Вие имате “Икар” за главна мъжка роля в постановката на Явор Гърдев - “Козата, или коя е Силвия?” през 2010 г., докато за филмова роля още нямате награди. Ако, разбира се, не броим номинацията в категория “Главна мъжка роля” в драматичен сериал на 52-ия международен фестивал Golden Nymph в Монте Карло. И все пак кое предпочитате повече: киното или театъра?

- Предпочитам проекта, над който работя в момента. А в момента това е “Името”.

- Неотдавна “24 часа” публикува текста “Любовта между Сун и Марин е легенда в Китай” - за невероятната история на българския художник гобленист Марин Върбанов и китайската му съпруга принцеса Сун Хуай Куей. Можем ли да кажем, че и вашата любов с японката Санае е легенда в Япония? Разкажете накратко вашата история?

- При мен, уви, историята е много тривиална и нямам какво да предложа на романтичния читател.

- Дъщерите ви Данае-Анна и Олга-Елена говорят ли български език? Защо ги кръстихте с двойни имена?

- За да не кажат някой ден, че не съм им дал достатъчно.

- Вие сте чест гост на жълтите издания и сайтове. Ядосвате ли се, когато четете небивалици за вас и семейството ви?

- Това е техен бизнес, не мой, за да го приемам сериозно.

- Коя е най-голямата лъжа, която сте прочели за себе си?

- Трябва да съм прочел доста, за да знам коя е. Не ги чета - това е.

- Добре е, че не четете жълти сайтове и издания, но преди време един такъв сайт писа, че живеете заедно с Ваня Николова, сценарист в екипа на “Под прикритие”, и дори чакате дете от нея. Това вярно ли е ?

- Аз определено чакам дете, само че в пиесата “Името”, написана от сценаристите Матийо Делапорт и Александър дьо ла Пателиер. Технически погледнато, те са и майката и бащата на бъдещото ми момченце в действието. Ако човек прекарва повече време в театъра, ще има по-малко време да чете глупости. Така си мисля.

- Мислите ли вече да се изявите и като режисьор - било на филм, било на пиеса? Ето и колегата ви Деян Донков се хвърли в дълбоките води на Бекет и Годо?

- Режисурата не е нещо, което ме занимава на този етап от живота ми.

Смятам обаче, че всеки може да прави каквото си иска

Театърът не е конен спорт, където може да си или само жокей, или само кон, но никога и двете.

- Вълнува ли ви политическият живот в България?

- Не. Само външната ни дипломация. От нея винаги може да очакваш нещо, което да те срути от смях - я синя шапка с перо, я двама кандидати за шефове на ООН...

- Имате ли свой фаворит за президентските избори в България?

- Смятам, че много работихме, и вече сме достигнали до момента, в който трябва да ни управлява Митьо Пищова. (Междувременно Пищова обяви, че ще се откаже от президентската битка, защото бил прецакан и се чувствал като кукла на конци - б.а.)

- Как ще коментирате изявата на Робърт де Ниро, който заклейми и нарече Доналд Тръмп с най-обидни думи? Вие способен ли сте на такава реакция?

- По-интересно е вие, като журналисти, способни ли сте на такава реакция? Аз съм артист - мога да правя каквото си искам. На мен най-много да хакнат видеото в youtube. Общественото мнение се влияе както от личности като Де Ниро, така и от медиите, а тук те се занимават основно

с “Биг Брадър”, ак се прави мусака и кой с кого е спал

Мисля, че тази тенденция хората да оглупяват дружно, скоро ще заличи всякакъв шанс, някой от тях да каже публично, че кандидат-президентът му е тъпак. Не за друго, а защото, ако всички са тъпаци, как ще открием разликата?

- Знаете какво наричат днес “мечка в театъра”. Каниха ли ви да играете в някой от театрите извън София, след като станахте изключително популярен от участията си в тв сериалите?

- Играя в театъра много преди да се снимам в какъвто и да било сериал. И никога салонът не е бил празен. Мисля, че вие бъркате същността на проблема. Има “мечки”, които са чудесни актьори и без популярността си от телевизията. И ако пиесата, в която участват, е добра, какъв е проблемът? Има обаче и откровени халтури, които се играят на принципа “вземи парите и бягай”. Ето, в такива неща, не участвам.

- Всеки актьор има мечтана роля. Вашата коя е?

- Нямам такава. Предпочитам да се изненадвам всеки път, когато открия интересен характер.

- Каква е формулата за успял човек?

- За мен успял е онзи, който не зависи от другите. Но това е почти невъзможно.

- Имате ли моменти, в които сте мислели да си смените професията? Някъде прочетох, че във Франция сте работели като сервитьор в руски ресторант.

- Не мога да стана шахматист, ако през цялото време съм тренирал гребане. Гледам реално на нещата. Временните професии са нещо, с което човек си помага, за да стигне там, закъдето е тръгнал. В крайна сметка аз обичам сцената, защо трябва да я сменям с нещо друго?

- Накъде след “Името” - нов филм, нов сериал или нова театрална авантюра?

- Имам два нови проекта, по които работя. Когато се случи първият от тях, а вие очевидно сте любопитен човек, ще разберете със сигурост.