Дългопетите са роднини на човека

Генетиците за пръв път дешифрираха генома на дългопетите, малки примати с неизвестни еволюционни корени. Те достигнаха до извода, че тези причудливи животинки са далечни роднини на човека. Това се казва в статия, публикувана в списание Nature Communications и цитирана от БГНЕС.

„Анализирахме ДНК-то на дългопетите не само, за да разберем какво място заемат в еволюционната история на приматите, но и защото тяхната физиология, анатомия и хранителни навици са супер уникални“, заяви Уесли Уорън от Университета „Вашингтон“ в Сент Луис.

Дългопетите са мънички примати, живеещи на островите в Югоизточна и Източна Азия. Те имат изключително необичаен вид, ежедневия и физиология. Всички дългопети са хищници, ловуващи през нощта насекоми и дребни животни. Те могат да скачат, благодарение на добре развитите си задни крайници. Дългопетите са истинска загадка за учените, тъй като никой не знае как са се появили, кой е техният най-близък роднина и кога са се отделили от общото еволюционно дърво на приматите. По-конкретно те имат редица признаци, които ги сродяват с лемурите, но имат и черти, които ги сближават с маймуните и човека. Уорън и нейният екип са намерили отговор на всички въпроси, след като се дешифрирали генома на филипинските дългопети и са го сравнили с ДНК на човека, маймуните и галаговите /примати подобни на лори – бел.ред./

Учените са разкрили родословието на тези необичайни животни, обръщайки внимание на често повтарящите се сегменти на ДНК, т.нар Alu-повторения, които се съдържат в техния геном. Този елемент, своеобразен саморазмножаващ се генетичен „паразит“, присъства в геномите на всички наши роднини и лемурите. Сравнението на броя на тези Alu-повторения показва, че в действителност дългопетите са сухоземни примати и са по-близки роднини на човека, отколкото по-рано са смятали зоолозите. Освен това учените са открил около 200 гена, които са уникални за този животински вид.

Те обясняват как дългопетите са се сдобили с необичайно големите си очи и дълги крака, които им позволяват да водят нощен живот. По-нататъшният анализ е показал, че една четвърт от тези гени е свързан с очни болести и заболявания на крайниците при човека. Уесли Уорън смята, че изучаването на тези гени може да помогне на медиците да разберат как са се развивали редки болести на очите, краката и ръцете при хората.