5 природни чудеса, за които може би не сте чували

Книгата Atlas Obscura разказва за над 600 от най-любопитните и необичайни дестинации по света. Британският вестник Independent избира пет от природните забележителности от цял свят, които са малко известни природни чудеса, цитиран от profit.bg.

Египет: Бялата пустиня, Фарафра, Западната пустиня

Наподобяващи гигантски гъби, облаци след атомна бомба и пиле, скалните образования в Бялата пустиня са силно ерозирали останки от бившо морско дъно. По време на периода Креда тази част от пустинята била под вода и скелетите на моряци се наслагвали на океанското дъно.

След много години морето пресъхнало, ерозията образувала странни форми и сега Бялата пустиня изобилства от странни скални формирования.

Най-добрият начин да се насладите на Бялата пустиня е да прекарате една нощ в каравана. С изгряването и залязването на слънцето светлината на скалните образования се променя, както и сенките им.

Къде се намира: Бялата пустиня се намира на 40 км северно от Фарафра - оазис, в който можете да се потопите в горещ поток.

Перу: Последният тревен мост на инките Уинчири, Куско

Инките не са изобретили колелото и не са открили желязото, но са били майстори на растителните влакна. Те строили кораби от растителни влакна (все още можете да откриете лодки от тръстика, плаващи по езерото Титикака). Инките създали броня от влакна, която била по-силна от бронята, носена от конкистадорите.

А най-голямото им оръжие – прашката, било изплетено от влакна и било достатъчно мощно, за да разсече стоманен меч. Така че, когато трябвало да разрешат проблема как хора, стоки и животни да преминат през стръмни пропасти в Андите, било съвсем естествено да се обърнат към растителните влакна.

Преди 5 века в Андите имало 200 висящи моста, направени само от планинска трева и друга растителност, а кабелите понякога били по-дебели от човешко тяло. Днес е останал само един тревен мост на инките – Кешва Чака, между двете страни на стръмна пропаст близо до Уинчири.

Според местните хора той съществува най-малко от 500 години. Въпреки крехките материали, от които е изработен, тест установил, че Кешва Чака може да издържи 56 души, разпределени равномерно по дължината му.

Всеки юни мостът се подновява на тридневна церемония, за която всички домакинства от четирите околни града носят преплетени треви. Строежът протича под наблюдението на охранителя на моста. След това старият мост се нарязва и се хвърля в реката.

Тъй като трябва да се обновява чрез ритуал всяка година, собствеността върху моста се предава от поколение на поколение като мост не само през пространството, но също и през времето.

Къде се намира: Мостът пресича каньона Апуримак на пет часа южно от Куско.

Мексико: Пещерата на кристалите Наика, Чихуахуа

През 2000 г. работници в Наика, най-голямата мина на Мексико, копаели нов тунел от 305 м под земята, когато се натъкнали на необикновена пещера. Сега известна като Пещерата на кристалите, в нея се намират някои от най-големите кристали, откривани някога.

Необичайно големите кристали се формирали преди повече от половин милион години във вода с температура 57.7 градуса по Целзий. Тези условия позволили на определен минерал в пещерата - анхидрид, да абсорбира вода и да я превръща в гипс.

Гипсът постепенно се насложил, образувайки гигантските кристали селенит. Когато започнала дейността в мината, работниците изпомпали вода от околните пещери и случайно се натъкнали на кристалната пещера.

Условията в Пещерата на кристалите са много опасни за хората. Температурата е около 51.6 градуса по Целзий, а влажността от 90 до 99% създава задушаваща атмосфера, при която дишането става тежко. Теренът е неравен, а по-малките кристали имат остри краища, които затрудняват придвижването.

Къде се намира: Мината и пещерата се намират в югозападната част на Наика, град с около 5000 жители. Заради своята крехкост и трудни условия пещерата е достъпна само за изследователи.

Доминикана: Врящото езеро Розо

Езерото в планината Уат не е добро място за освежаващо потапяне. Пиенето или къпането във водата ще доведе до смърт или най-малко до сериозни изгаряния. Гъст облак пари се издига от бълбукащото сиво-синьо езеро. Температурата на водата е около 90 градуса по Целзий.

Къде се намира: Национален парк „Трите питона“ в планината Уат. Трябва да сте в добра кондиция, за да посетите езерото – намира се на три часа пеша от най-близкия път, а ходенето е по труден терен.

Монсерат: Изоставеният Плимът,  Плимът

На 11 февруари 2010 г. туристи, пътуващи от Торонто към Санта Лусия с Boeing 737, чули пилота да прави неочаквано съобщение: „Дами и господа, ако погледнете вляво, ще видите изригване на вулкан“.

Вулканът, който в действителност изхвърлял пепел в небето, бил Суфриер хилс на карибския остров Монсерат. Гледката била фантастична, но не и необичайна. Вулканът започнал да изригва през 1995 г., за първи път от XVII в., и заливал с лава и пепел 16-километровия остров.

Засегнатите области били евакуирани и никой не пострадал, но само две години по-късно вулканът започнал да изригва отново, като този път убил 19 души.

Изригванията разрушили град Плимът и покрили цялата южна половина от острова с дебел слой пепел. Южната част на острова била обявена за необитаема. Над половината от 12 000-о население на Монсерат не се завърнало след евакуирането си.

Икономиката на острова се възползва от туризма, фокусиран върху вулкана, като полети с хеликоптер над опустошения Плимът и пътешествия с лодка, които предлагат изглед към димящия вулкан.

Къде се намира: Монсерат се намира на 15 минути със самолет или два часа с ферибот от Антигуа.