Причини, поради които се дъним на интервю за работа

Прескочили сте летвата. Автобиографията ви е вече в купа с подбрани кандидати, които минават на втори тур за интервю. Стискате палци, подскачате радостно от крак и планирате какво да облечете. Обаче с половин сърце, защото знаете, че все се препъвате на интервютата за работа. Защо? Понякога само един Господ знае, а друг път е повече от очевидно.

Пренавивате се

Толкова много се надявате този път да успеете да се преборите за мястото, че ви личи от километри. Да се чуди човек дали е от кафетата, които сте изпили тази сутрин, или просто така се държите, когато сте под напрежение. За съжаление чуденето не работи във ваша полза.

Настройвате се, че всичко е предрешено и нямате шанс

Е, ако наистина вярвате в това, сигурно и околните ще го почувстват и няма да ви дадат зелена светлина.

Отивате без подготовка

Вземате акъла на бъдещия си работодател с първо впечатление, а после излиза, че нямате идея къде точно се попаднали. Не е задължително да знаете фирмената история по дати наизуст, но е добре да сте се запознали предварително с дейността на компанията, която може би ще ви наеме.

Закъснявате или се държите грубо

Няма обстоятелства, които да са достатъчно добри за извинение в тези случаи. Просто горите. Край на интервюто. Дори външният ви вид не може да ви закопае така, както може неспазването на уговорката за точен час и неадекватното поведение.

Искате повече кариерата, отколкото работата

Не си мислете, че номерът, с който искате да минете, само на вас ви е известен. Повече от очевидно е, че тази работа изобщо не ви е по вкуса. Но не бихте имали напротив да я ползвате за трамплин към други висоти в корпоративната йерархия. Само дето работодателят предлага конкретна работа за вършене и търси някой, който се вълнува точно от това. А вие явно бързате към асансьора.

Хулите предишната си работа

И предишния си шеф. Хората са казали: „Гарван гарвану око не вади“. Същото се отнася за работодателите. Няма да ви влязат в положението, нито ще застанат на ваша страна, дори да имате цялото право на света.

Не питате

Това е знак за интервюиращия, че не знаете какво да питате, не знаете как или нямате смелостта да го направите. Все черни точки в представянето ви. Не изпадайте обаче и в другата крайност – да не спирате да питате. Това не ви прави активни, а досадни.

Не отговаряте

Всички знаят, че ви бива в това да говорите много и да не казвате нищо. Интервюто за работа обаче не е мястото, където да затвърдите тази репутация. Бъдещият ви работодател може би наистина иска да знае от къде сте. Това, че сте гражданин на света, или „оттук – оттам“ не е добър отговор.

Отивате с празни ръце

Не, няма нужда да черпите с бонбони, нито да носите цветя. Но и не се дръжте като на гости. Вземете със себе си представяне на свои успешни проекти или поне автобиография със снимка за всеки случай.