Вредни съставки в пастите за зъби

Избелващи, с хубав аромат, с микрогранули… пастите за зъби са нещо, което използваме всеки ден. Някои от тях обаче съдържат опасни вещества.

Триетаноламин и диетаноламин – по принцип това са вещества, които образуват пяна и се добавят най-вече в перилни препарати, омекотители, препарати за почистване на фаянс, на под и на прозорци. Но някои производители ги използват и в пасти за зъби, защото допринасят агентът да се разпенва добре. Срещат се и във фон дьо тен, спирала, дори в бебешки кремове. Опасни са, защото моge да доведат до алергии, отслабен имунитет, както и до кожни проблеми. Токсични са при поглъщане, затова трябва да се избягва употребата на пасти за зъби с триетаноламин и диетаноламин.

Триклозан – това също е съставка, използвана предимно в препарати за почистване, дезинфектанти и в антистатични спрейове. Добавя се обаче и в някои пасти за зъби заради способността си да избелва и да подпомага постигането на блясък. Триклозанът обаче може да доведе до срив в имунната система, проблеми с храносмилането, дори резистентност към антибиотици. Според някои специалисти той дори предразполага към сърдечна недостатъчност и инфаркт.

Формалдехид – отново агент, предпочитан в препаратите за почистване, който се добавя в пасти за зъби именно заради качеството си да придава блясък. В някои страни е забранен за употреба в пастите за зъби, както и в декоративната козметика. Може да причини сърбеж и изгаряне на кожата, дразни гърлото, очите и белите дробове, води до алергии, ендокринни смущения и имунологични проблеми. Смята се за канцерогенен.

Парабени – съдържат се в огромна част от козметичните средства. Смята се, че провокират хормонален дисбаланс, алергии и проблеми с метаболизма. Според най-новите теории са канцерогенни.

Флуор - парадоксът се състои в това, че флуорът е смятан за незаменима добавка за здрави зъби. Но според специалисти това важи единствено в ниски дози, докато при поглъщане или при свръхприем той дори крие рискове от проблеми със зъбите. Според американски учени повишеният прием на флуор при бебета и деца може да доведе до т.нар. зъбна флуороза – проблеми с емайла и оцветяването с жълто-кафяви петна. Това е и една от причините в някои страни да се отрече профилактиката сред подрастващите с допълнителен прием на флуор под формата на таблетки. Още през 1959 г. роденият в Румъния, но работил във Франция ендокринолог Флориан Рапапорт изразява съмнение, че прекомерният прием на флуор от децата може да доведе до мозъчни увреждания, забавяне на развитието, увреждане на моторната функция, дори проблеми с паметта. Той изтъква, че при подрастващите прекомерният прием на флуор, вместо да заздрави костите, всъщност ги прави лесно чупливи.

Освен това според британски учени завишеният прием на флуор може да доведе до метаболитни сътресения, свръхтегло, преумора, дори депресия. Екип от университета в Кент установява, че приемането на високи дози флуор повишава с 30% риска от проблеми с щитовидната жлеза.