Уважаема редакция, моята история е поучителна и се надявам много жени да я запомнят и никога да не допускат моите грешки. Защото цял живот съм била лъгана, в резултат на което пропилях десетки години в самота, страх и разочарования.
Бях съвсем млада, когато изпитах за първи път страха, че мога да остана сама. Панически страх, не нормален страх, какъвто имат повечето хора. Панически и ирационален. Тогава бях още много близка с мама и разговаряхме често за този страх. Тя ме успокояваше, че съм млада, хубава, умна, способна и няма защо да се притеснявам. Въпреки куража, който тя постоянно ми вдъхваше, аз все повече се затварях в своя страх от самота. Разбира се, той доведе до първата ми грешка на 20-годишна възраст. Буквално първото момче, което прояви интерес към мен, успя да ме вкара в леглото си. Аз бях дете, наивно и изплашено, готово на всичко, за да го обичат и да не го оставят самичко нито за ден. Клишето беше жестоко, защото забременях още на първия месец от нашата връзка. Практически ние нямахме връзка. Според мен той се изплаши от моята всеотдайност много бързо и разбра, че ако се опита да влезе във връзка с мен, ще го задуша. Сигурно си е представял как го оковавам 21-годишен и никога не му давам да направи крачка без мен. Такова беше поведението ми. Но не отказваше секс, а пък аз от своя страна, понеже това беше вид внимание, също не му го отказвах. И изобщо не помислих за последствията. Напротив – зарадвах се, когато разбрах, че съм бременна, защото си представях, че така ще се обвържа трайно с онова момче. В момента, в който той разбра, че чакам бебе от него, избяга в Германия и повече не го чух, нито го видях. Беше ме излъгал, че отива на гости при леля си и като се върне, ще говорим пак за бебето. Дори не знам дали е заминал точно за Германия. До ден днешен няма и следа от този мъж – изчезна така, сякаш никога не го е имало.
След неколкомесечни скандали с родителите ми аз се изнесох – бременна, сама, на 20 години, без образование, по средата на следването си. Първо заживях при своя приятелка, но тя много скоро ме помоли да напусна квартирата й, защото и тя се изплаши, че съм твърде обсебваща.
Наложи се да намеря работа. Станах продавачка на цигари и алкохол и понякога поемах 20-часови смени. Така мина бременноста ми – в самота, много работа и бедност.
Родих сина си, без да имам никакъв спомен за това. Лекарите казаха, че едва съм оживяла, бебето също е било на косъм. Родителите ми научили, че съм родила, и дойдоха, за да ни приберат. Настъпиха няколко сравнително по-спокойни месеца, в които прекъснах образованието си и работех като преводач от вкъщи. И се появи нов мъж на хоризонта – беше шеф във фирмата, за която правех преводи. И беше женен. Първия път, когато ме покани на среща, ми каза, че със съпругата му не се разбират. На втората ни среща ми каза, че един ден ще се оженим. Това ми беше достатъчно, за да се влюбя безпаметно в него. И се заредиха купища лъжи – жена му не му давала развод, щяла да му отнеме децата, бил много зле с парите, затова не можел да се разведе (месец по-късно си купи чисто нова скъпа кола), децата му били в депресия, трябвало да изчакаме и т.н., и т.н. А аз, глупачката, му вярвах 1000 процента! Изобщо не ми хрумваше, че той ме използва за секс, за малко тръпка извън вкъщи, за разнообразяване на ежедневието си и за отдушник на стреса и че няма никакви намерения да се събираме. Никога не пожела да се запознае със сина ми и с родителите ми. А аз вече приятели нямах, защото се бях посветила изцяло на този човек и на това да го чакам да има време за мен. И така 12 години!
След като забременях от него и той едва не ме преби от бой, че не съм „внимавала“, и ме заведе под заплахи за живота на сина ми да направя аборт, ми светна лампичката. Да, твърде късно. Сега съм една жена с разбит живот и разбити мечти. Никога не правете като мен! Може би за мен има някакво бъдеще, но вярвам повече в съществуването на извънземни, отколкото в хубавото, което ме чака.
Коментари (0)
Вашият коментар