П.В.: Животът ми се обърна на 180 градуса за няколко часа

Здравейте от един много студен град в северна Русия. Аз, родена във Варна, попаднах тук, където лятото не стъпва, защото се влюбих. Нека ви разкажа.
Беше август на 1996 г. Тогава тъкмо бях завършила гимназия и правех грандиозни планове за своето бъдеще. Винаги съм била много силна ученичка и нямах никакви затруднения в приемните изпити. Влязох медицина втора по успех и вече предвкусвах колко хубав живот ме очаква в София. Почивах си от изпитите вкъщи, във Варна, и от време на време помагах на един приятел-екскурзовод.

В онзи ден моят приятел не беше отишъл да посрещне групата си от руснаци и ме извикаха по спешност. Изобщо не ми се тръгваше, защото тъкмо бях зачела страхотно интересна книга. Беше топло, от кухнята ухаеше на печени патладжани и пържена риба и хич, ама хич не ми се излизаше. Даже малко съжалих, че бях вдигнала домашния телефон. Но нямаше как, трябваше да помогна, иначе моят приятел щеше да остане без работа.

Когато се отзовах на срещата, от групата с руснаци бяха останали половината. Другите бяха поели в своя посока, вероятно разсърдени на „сериозността“ на екскурзовода. Извиних се от негово име и започнахме обиколката. Не обърнах внимание на Сергей, просто исках всичко да свърши по-бързо. В края на обиколката всички много радушно ми благодариха. Тогава той се доближи до мен. Докато идваше към мен, усетих как студени тръпки полазват кожата ми. Леденосините му очи ме пронизваха и за миг ми се зави свят. Не помня почти нищо от първия ни разговор. Той ме помоли да му бъда частен гид и да му покажа други места от Варна и околностите – такива, които не са за туристи, но местните обичат. Усещането беше като от магнит. Залепих се за този мъж и не можах да си тръгна, нищо че до преди малко бленувах да се прибера обратно вкъщи. Обикаляхме заедно цял ден, говорихме за всичко. Вечерта четохме руски поети на плажа, слушахме българска народна музика и плувахме голи.

На следващия ден животът беше съвсем различен. Всичко се беше обърнало за мен на 180 градуса. Почти се поболях, докато чаках Сергей да се обади по телефона. Имах чувството, че ако повече не го видя, светът ще свърши. Той се обади късно вечерта и ме попита: „Ще дойдеш ли с мен у дома? Заминавам утре.“ Без да се замисля, отговорих: „Да!“

Родителите ми бяха шокирани, разбира се. Приятелите ми ме нарекоха „луда“. Самата аз не можех да се позная. Но не съществуваше сила на света, която да ме разубеди да изоставя всичко тук и да тръгна със Сергей.

Не завърших медицина, но съм омъжена за духовната си половинка, имаме красиво семейство и две съвършени деца и аз помагам на съпруга си в неговата работа на археолог. Щастлива съм с всеки свой избор и с всеки изживян ден. Липсва ми само българското море и слънцето на Варна. Не мога да свикна още със студа и мрака, но не се оплаквам. Това е твърде ниска цена за живота, който имам.
Кой да предположи – най-добрата ученичка не завърши висше образование. От най-топлия град отидох в най-студения. Но изживявам съвършенството на своята приказка всеки ден. Благодарна съм за шанса и ви го пожелавам от сърце!