Конкуренция не е мръсна дума, напротив, тя е полезна. Играе си с аз-а и го мотивира да иска повече, да постига повече. Държи егото в напрежение, не му позволява да се рее безгрижно на въздух. Полива го щедро, а после го изстисква като мокро пране и го слага да се суши под зоркия поглед на другите. Конкуренцията е двигател с вътрешно горене, създаден за състезания. Но не и за пистата в една връзка.
Ще кажете, добре е между двама партньори да има състезателна тръпка. Полезно е за тонуса на отношенията и за запазване на жаравата в интимната камина по-дълго. Който не е вадил обаче въглените с голи ръце, той не знае.
Кой каквото ще да казва, там, където утрото се буди между влюбено усукани чаршафи и разменени възглавници, няма място за съревнование. Връзката е нещо повече. В нея никой не е равен с другия, нито е по-добър или по-слаб от него. Защото връзката не е резервация за маса „плюс един“, а е самостоятелна стая с голямо легло и широко отворен прозорец. Поема те на раменете си, когато ти е тежко, изморено. Тича с носните кърпи, когато ти е тъжно. Пълни кофа с гореща вода и слага шепа морска сол в нея, когато е студено. Връзката те загръща със себе си, ако неволно си натиснал общата завивка в съня си. И дори не се интересува кой с какво и с колко я подкрепя. А най-много не иска конкуренция в редиците си. Защото знае, че това я убива.
Като клауза с дребен шрифт в уж изпипан договор - не казва и не води до нищо добро. Щом има състезание, рано или късно единият партньор ще поведе в резултата, а другият ще е прецакан. Разбира се, другият го забелязва, колкото и да се прави. Яде го вътрешно, дори да не признава. Иска да догони, ако не и да отскочи по-далеч от половинката. Или пък не иска, но ще го хокат, ако поне не опита. А тези двамата някога имаха връзка. После се появи конкуренцията.
Тя ражда съперничество. И то не от вида кой е по-добър на шах или на тенис. А кой е по-добър изобщо и държи да се състезава не просто за победа, а за победа над другия. Много мило, няма що. Само дето другият въобще не участва в бягането, но кой да забележи отчуждението в суматохата.
Конкуренцията не търпи „ние“, тя е егоист. Кара те да обърнеш кофата със солта в средата на банята или най-малкото да я придърпаш към себе си. Няма да мръзнете, я. Другият може да почака, а може да се оправя и сам.
Или пък да се затвори и повече да не иска да сподели, че мрази горещо и сол. Никога не е обичал, но болката си е струвала заради чуждото усилие. Кой знае, всяка информация от тук нататък може и ще бъде използвана срещу него в надпреварата. Язък за доверието.
А можеше да е иначе. В конкуренцията между двама партньори няма никакъв смисъл. Никой не дава медал на призьора, няма го и потупването по рамото. Но ако пуснеш капитанската лента и продължиш да обичаш, може да имаш всичко останало.
Коментари (0)
Вашият коментар