Т.Р.: Влюбих се в женен мъж и не съжалявам!

Скъпа редакция,

Осмелих се да ви напиша моята любовна история, защото вярвам, че във вашите очи и в очите на вашите читатели ще открия широкоскроени хора, а не омраза и обвинение. Да, у някои хора моята история за любов е история на омразата. Защото аз обикнах женен мъж. За мен кражбата винаги е представлявала долно дело и съм гледала на нея като на голям грях. Но любовта, която срещнах, няма нищо общо с греха. И двамата не очаквахме да се влюбим, но то се случи, защото така е било писано.

Аз живеех с приятеля си, когато се наложи да отида на кожен лекар заради проблем с една бенка. Как да ви опиша момента, в който той ме докосна?! Знаете, че при допира от чужд човек, при това свързан с нашето здраве, обичайно изпитваме неприятни чувства. Това не беше просто чувство, беше ток, беше гръм от ясно небе. След седмици, когато станахме близки, той ми призна, че точно тогава е усетил същото. И двамата се смутихме и не можехме да се погледнем. Когато той ми подаде документа от прегледа, го видях за първи път с очите на жена, която като че ли се влюбваше. С влизането в кабинета не бях забелязала колко добри са очите му и колко топла - усмивката. Имах чувството, че ако сега изляза от кабинета и не го видя повече, ще загубя нещо безценно от начертания ми път. Затова направих първото, което ми мина през ума. Попитах го мога ли да дойда пак на преглед.

Втория път той всъщност нямаше какво да преглежда и слязохме пред поликлиниката да изпием по едно кафе от автомат. Видях как ръката му трепереше, докато пускаше монетите в машината. Това бяха нашите първи моменти. Бяхме се поддали на помитащата страст един към друг, защото не можехме да се спрем. Имахме физическа близост чак след половин година, а чувството му за вина често ни е разделяло. Разбира се, аз веднага напуснах своя приятел, но той още живее с жена си. Двамата посещават психотерапия. Последния път терапевтът ги е извикал поотделно и им е казал, че не вижда смисъл двамата да продължават с опитите да бъдат семейство. Казал им е, че според него отношенията им са счупени и няма сила, която да събере парчетата. Казал е на него, че няма да успее повече да направи жена си щастлива, щом сърцето му е другаде и е по-добре за всички да я пусне да намери щастието си другаде.

Не зная какво ще стане с нас. Плача всяка нощ. Моля се всяка заран. Не съжалявам, че последвах сърцето си, макар че за тези няколко месеца любов срещнах от хората повече хули и обвинения отколкото разбиране и топлина. Моля се всичко да се реши за доброто на всеки от трима ни и ви пиша това писмо с надеждата, че вашата сила и енергията на вашите читатели ще изпратят на историята ми щастлив край. Всеки заслужава да е щастлив, нали?