Японците може и да изглеждат сдържани като народ, но това си е абсолютната заблуда. В Страната на изгряващото слънце изобилства от такава перверзия, че Маркиз дьо Сад и поддръжниците му изглеждат като сукалчета пред наследниците на шогуните. Макар че проституцията в Япония да е нелегална, половината от господата предпочитат да купуват любов, задоволявайки най-извратените си фантазии, хрумнали им по време на някоя бизнес среща.
Сексуалните оазиси се наричат „салони на здравето” и задоволяват всяка плътска прищявка на клиентите. Ролевите игри са най-предпочитани, а кулминацията на оралните услуги завършва с букаке – размазване на сперма по лицето. Дамите, които работят в тези „здравни салони” доста често са дори и ученички, изкушени да подпомогнат джобните си средства. Интересното е, че в секссалоните не е задължително да се стига до тотален сексуален контакт, защото вариациите от особени услуги напълно задоволяват ненаситността към извращения на японците.
„Секс хотерю” – хотелът за секс е феномен, който може да бъде намерен почти навсякъде по света, но в Япония те са религия. За около 40 паунда двойките си избират стаи за удоволствия, в които пребивават два часа. Любовните одаи предлагат въртящи и водни легла, огледала по таваните, презервативи, лубриканти, вибратори. В някои от тях дори има пилони за стриптийз, видеокамери и други съпътстващи стимуланти сексуалния акт.
Приходите от порнографската индустрия в Япония са един процент от брутния вътрешен продукт. На ден се снимат нелегално 35 филма за възрастни. В по-големите градове дори се предлагат вендинг машини, от които може да се купи използвано бельо.
За разлика от Япония, сексът в Южна Корея определено е доста по-резервирано явление, въпреки че корейците напоследък са изправени пред противоречието на традиционната за страната им плътска идеология и неангажиращия секс, който наводнява народопсихологията им от западната култура. Южна Корея е страната, където се счита за тотално неуместно жените да носят дрехи с деколтета и да си показват голите рамене, но в същото време нямат проблеми с ултракъсите минижупи на девойките, които едва прикриват бельото им.
И тук платената любов е незаконна, но „хълмът на проститутките” в Сеул огласява с оргазмични стонове корейската столица. А печално известната улица „Тексас” в Бусан е продължение на „греха”, пропит с червените светлини на съперническия Амстердам. В Южна Корея „любовните мотели” също са на особена почит, но в брачния секс мъжът е този, който води парада.
От жената не се очаква да е активна, но в страна, която мъжът е върховното същество и където все още „секс” е мръсна дума, образът на жената, която изразява свободно своите сексуални импулси и усещания е тотално извън правилата.
Парадокс е обаче наличието на парка на секса Loveland на прочутия им остров Джеджу. 140 скулптури показват детайлно как се случва съвкуплението при хората и животните, отразяващи особеностите на различните народи. Създателите му го определят като място, на което се срещат любовното изкуство и еротика. Явно така корейците се бунтуват срещу все още свенливостта на киноиндустрията им, в която „влюбените” се целуват като две умрели скумрии на сергия, да не говорим, че детайлното показване на любовни ласки по телевизията е по-немислимо от обединението на двете Кореи.
Коментари (0)
Вашият коментар