При споменаване на фразата „най-великият атлет на всички времена”, само едно име веднага изниква в ума. Не Майкъл Джордан. Не Бен Джонсън. Нито пък Тайгър Удс. Само Мохамед Али.
Тази легенда вече десетилетия узурпира спортния Олимп и неведнъж нарича себе си „най-великия”. Али не се страхува да се самовъзхвалява. Известен е с това, че преди всеки мач, за да се нахъси за победа, използва цветущи изрази и рецитира собствени поеми в лицето на противниците си. „Ако сте решили да се биете с мен, направете си застраховка. Али има левачка, Али има десница. Ако ви удари веднъж, ще спите цяла нощ от тази плесница.” Той обаче не се осланя само на поезията си, ами дръзва да прави предположения в кой рунд ще нокаутира съперника си. За първия си мач от легендарната трилогия със Сони Листън, Али обявява на всеослушание, че Сони ще стане първият човешки сателит. Една от най-известните му самоопределения е: „Когато съм на ринга, се нося като пеперуда и жиля като пчела.”
Боксьорът с колелото
Всичко за Касиус Клей, както е рожденото име на Али, започва в американския юг, разкъсван от сегрегация. Растейки, боксовият шампион изпитва на гърба си от първа ръка предразсъдъците и дискриминацията, с които афро-американците се сблъскват в средата на миналия век. На 12 години му открадват колелото, а когато отива при ченгетата, бъдещият победител казва на полицая Джо Мартин, че „ще спука от бой крадеца, като го хванат”. Тогава Мартин, който освен униформен блюстител на реда, е и треньор на деца в кварталната зала, го съветва да се научи да се бие, преди да започне да предизвиква опоненти.
Далновидният полицай направо го въвлича в средите на професионалния бокс. От самото начало Али е безстрашен. „Бедите винаги са ме следвали по петите и винаги във врата ми дишаха клеветници. Постоянно някакви хора ми обясняваха, че говоря твърде много, че не трябва да приемам исляма, че трябва да се запиша в армията, че няма да победя Сони Листън. Но никога не позволих на никого да ме убеди да не вярвам в себе си”, ще каже години след това някогашният Касуис.
Али никога не е рекламирал продукти, които той не ползва. Нито пък се е асоциирал с хора, които не харесва. Нищо не е в състояние да го накара да подкрепи проект, който противоречи на неговите възприятия и вярвания. „Ако искате да успеете, трябва наистина да вярвате в себе си, да не правите компромиси с принципите си.”
Бунтовник с кауза
През 1960 година става олимпийски шампион в полутежка категория и Щатите го обявяват за национален герой. Четири години обаче по-късно нещата за Касиус Клей въобще не изглеждат толкова патриотични. Личният живот на спортиста поражда доста противоречия. След известно лутане в търсене на духовното, през 1964-а той става член на мюсюлманското движение „Нация на исляма”, сменяйки „робското си име” Касиус Клей първоначално с Касиус Екс, но малко по-късно се спира на Мохамед Али.
Две години след като сменя вярата си, Али отново влиза в хрониките с житейските си решения, отказвайки да се бие във войната с Виетнам. Заявява категорично, че религиозните вярвания му забраняват да участва в това политическо и кърваво безумие. Заради отказа си, трикратният световен шампион по бокс е осъден на десет хиляди долара глоба и пет години затвор, но така и не влиза зад решетките. Боксовата асоциация на Щатите му отнема титлата и го отстранява от спорта за три години и половина във време, когато е на върха на силите и славата си. Той използва наложената му забрана, за да изнася лекции в американските колежи и университети, прокламирайки срещу войната във Виетнам. „Няма да влизам в разправии с виетнамските комунисти. Те никога не са ме наричали „негър.”
През 1981-а се пенсионира от бокса, а три години след това обявява, че страда от болестта Паркинсон. Вече три десетилетия Мохамед Али е неуморен филантроп, въпреки диагнозата си. Зает е дейно с едноименния си център за борба с Паркинсон в родния си град Луисвил, поддържа кампаниите на параолимпийския комитет наред с различни световни фондации. От 1998 година е посланик на мира на ООН заради усилията и работата му в страни от третия свят.
Четвърти път за любов
Мохамед Али е победител не само в спорта, но и в любовта. След три развода с три различни жени, спортният великан се жени за Йоланда „Лони” Уилямс. За пръв път животът ги среща, когато той е на 21 години, а тя на шест и половина. „Беше през 1963-а. Тъкмо започнаха да ми падат млечните зъби. Бях изплашена до смърт. Така или иначе доста се страхувах от обикновените момчета, но от този мъж, който не познавах, направо ме побиваха тръпки. Видях го за пръв път на терасата в къщата, която беше купил за родителите си в Луисвил.
Прибирах се от училище, когато видях майка ми да гледа през вратата. Попитах я какво гледа, а тя отвърна: „Това е Касиус Клей.” В този момент Мохамед ме забеляза, защото помоли брат ми да ме извика. Първоначално въобще не исках да ходя, но след това сякаш нещо ме притегли към него. Това беше първият път, в който говорихме. След това се крих в продължение на девет-десет минути зад полата на майка ми”, спомня си Лони.
Когато става на 17 години, бъдещата съпруга на шампиона получава прозрението, че тя ще се омъжи за него някой ден. „Аз бях просто една ученичка. Бях млада, но много интуитивна. Мисълта за него беше като чадър, винаги над главата ми.” И да. Двамата се женят през ноември 1984 година.
Коментари (0)
Вашият коментар