В.К.: Моята история е за любов от друго измерение

Прекрасни хора от Mila.bg,

Ще ви споделя моята история и се надявам тя да намери място сред другите парченца тъга и любов, които редовно публикувате.

Аз съм отраснала в дом за сираци. Там преживях и най-хубавите, и най-трудните си мигове. Там ме биха, но и ме закриляха там. Там бях болна, но и всеки път оздравявах под топлите грижи на хората, които се грижеха за нас. Той се появи като доброволец една година, преди да напусна дома. Имахме около 10 години разлика, но тя не попречи да се влюбим и да изживеем красив период на разбирателство и страст. Мечтаехме за наш дом, за наш магазин, за това да имаме два котарака и едно куче. Мечтаехме да се пренесем и заживеем в София един ден. Той искаше да запише медицина, но никога не му бяха достигали средствата, за да учи и кандидатства. Затова работеше на две места и идваше като доброволец в дома. Аз му обещах, че един ден мечтата му ще се сбъдне.

Как да знам, че един ден няма да го има...

Катастрофата отнела живота на моя любим за части от секундата. Когато ми казаха, припаднах и се събудих, обляна в сълзи. Настъпи период, в който не ми се живееше и не исках да настъпва нов ден. Тогава дойде втората шокираща вест. Аз бях бременна. Първите дни, след като научих, плаках с двойна доза сълзи. Изпадах в истерии, ритах, дращех, бях изгубила контрол над себе си. След това един ден просто се събудих, погледнахме се със слънцето навън и разбрах, че за мен и за нашето дете е настъпил нов период. Изправих се и тръгнах към София.

През годините изпълних всяка една наша мечта и свидетел на това ставаше синът ни, който сега е на 19 години. Заживяхме в София и само аз си знам колко трудно ми е било в началото. Работех като чистачка, докато кърмех бебето си и го разнасях със себе си от офис в офис. Но тези времена вече не ги помня. Помня само хубавото. Любовта, с която бе заченато нашето дете, ми даваше силата да живея всеки ден и да се стремя още по-натам, още по-близо до мечтите ни, които имахме с неговия баща. Днес имаме и малко магазинче, и два котарака с едно куче, а синът ни е студент първи курс медицина. Прилича неимоверно на татко си и когато аз доведох вкъщи настоящия си мъж, детето ми каза: „Мамо, чакам този момент от години. Ти трябва да си щастлива! Толкова обичаш баща ми, а той вече няма какво да ти даде освен тази надежда и тази последна мечта да бъдеш щастлива и обичана.“ Аз знам, че това не бяха думи само на моето момче. Това бяха думи на двете ми момчета.

Това е историята ми – за любов отвъд измеренията на видимото и възможното дори. История за мечтите и за това как никоя мечта не може да оживее в реалност, ако не е захранена от любов.

Бъдете щастливи и мечтайте заедно с човека до вас! Всичко друго е с край.

Скъпи читатели, пратете ни вашите истории за любов, а ние ще публикуваме най-интересните. Можете да го правите чрез Facebook страницата ни, или на имейл [email protected].