Странни суеверия от цял свят

Можете да се върнете у дома, ако черна котка пресече пътя ви, или въобще да не искате да излизате, ако сутринта осъзнаете, че е петък и отгоре на всичко е 13-и. Да държите заешка лапа в джоба си и често да мятате сол през рамо. Можете да прекарвате и по няколко дни в търсене на четирилистни детелини, които да ви донесат мечтания късмет и да вървите упорито след каруца с надежда някоя подкова да падне от коня, вие да я вземете и да бъдете щастливи...

Колкото и странни да изглеждат действията ви, има още много да се стараете, за да надминете част от жителите от различните краища на света. Все пак на някои места си строят специални къщи в дворовете, за да могат там да приютяват духовете, и им оставят храна и дарове, защото се страхуват, че в противен случай ще ги разгневят. А на други места спират строежите на големи магистрали, за да не смущават елфите, които си живеят в района.

  Кървавата луна вещае края

В някои страни потръпват, като чуят за кървава луна, а в други изхвърлят храната, останала при затъмнение. Ето някои странни суеверия от цял свят.
“Слънцето ще потъне в мрак, а луната - в кръв...”
Евангелистите не харесват особено думата “суеверие”, за тях е по-скоро предзнаменование. Кървата луна (като тази, която се получи на 15 април 2014 - тогава имаше пълнолуние и пълно лунно затъмнение), те приемат за сигурен знак, че Апокалипсисът наближава.
Според древни поверия червените луни сочат началото за сбъдването на библейското пророчество за края на света или предстоящи катастрофални събития, значими за целия свят, които могат и да доведат до неговия край.
Това е така, защото в паметта на човечеството са останали много знакови събития, настъпвали под въздействието или по време на Кървава луна.

Магистрала около дома на елфите

Може да има много и всевъзможни причини да се спре строителството на дадена магистрала, но хората в Исландия определено надминават всички. Те са убедени, че преди да се премине към строителни дейности, трябва хубаво да се помисли за това дали пътят няма да пречи на елфите, които са си избрали домове в района. Интересното е, че някои смятат, че елфите са с човешки размери.

Духовете да заповядат в двора

Жителите на Тайланд са убедени, че трябва да проявят гостоприемство към духовете, които могат да се намират покрай домовете или офисите им. Затова постояват специални къщички за тях.
Тайландците са толкова старателни и добри домакини, че дори оставят храна и дарове за духовете.
Правят всичко това с цел да ги умилостивят и да избегнат възможните неприятности, които другите същества могат да им донесат.

Божият гняв

В Нигерия затъмненията са приемани като знак за гнева на Бог, който се възмущава от греховете на народа. Нигерийците са толкова убедени в това, че през 2006 г. в страната се провежда кампания, която да обясни на хората научните причини за феномена.
В Индия пък вярват, че храната, която остане по време на затъмнение, трябва да се изхвърли, защото вече не е годна за ядене.

Неловка тишина на ангелите

Излезли сте с приятелите си. Прекарвате си чудесно и разговорът си върви, докато в един момент настъпва неловко мълчание, което сякаш никой не иска или не може да наруши. Със сигурност това ви се е случвало някога. Е, според разпространено суеверие то става точно двайсет минути след всеки кръгъл час.
Някои са убедени, че е така, защото Ейбрахам Линкълн е умрял в 7,20 ч на 15 април 1865 г. и тишината настъпва като знак за отдаване на почит.
Други гледат малко по-широко и намират небесно обяснение за необяснимото. Според тях точно в този час ангелите започват да пеят и хората спират да говорят, за да се опитат да чуят песента им.

Не споменавай Карлос Менем

Много аржентинци избягват да споменават името на Карлос Менем, защото са убедени, че ще им донесе нещастие. Ако случайно стане така, че някоя нещастна душа направи тази огромна грешка, жените в групата докосват лявата си гърда, а мъжете десния си тестис с надеждата да се спасят от лошия късмет, който може да ги сполети.
Менем е обвиняван за тежката финансова криза, в която Аржентина изпада през 2001 г. Срещу него са повдигани и много обвинения за корупция за времето, през което е на власт. И не стига това, ами президентът е отговорен и за помилването на затворници, които като бивши военни са причинили смъртта на поне 30 хил. души. Лошият късмет следва по петите и тези, които са близо до Менем. Избраният от него за финансов министър получава сърдечен удар само 5 дни след назначението си, а друг министър от кабинета загива в самолетна катастрофа.

 Животните започват да си говорят

Историята за раждането на Христос се разказва отново и отново всяка година около Коледа. Децата в Норвегия обаче я слушат с най-голям интерес, защото се надяват да си поговорят с животните.

Вярва се, че Христос е роден точно в полунощ. Животните, които били в обора по това време, получили способността да говорят, за да могат да изразят предаността и възхищението си към божия син. Когато хората влезли обаче, те я загубили отново. Затова и децата се навъртат около оборите по Коледа с надеждата чудото да се повтори.

Покрийте огледалата

Когато загубят близък, евреите спират да гледат телевизия и да четат вестници в продължение на седем дни. Когато периодът на траур приключи, роднините на починалия излизат да се разходят.
Докато трае времето за скръб обаче, огледалата в къщата трябва да бъдат покрити. Това се прави, за да могат опечалените да потънат в своята тъга и да покажат, че не се интересуват от външния си вид.
Покритите огледала са и знак, че живите са откъснати от околния свят за известно време, докато скърбят.
Когато се изричат молитви, това не трябва да се случва в помещение, където има огледало.
Според някои вярвания, ако огледалата са открити, духът на покойника няма да намери пътя си.

Не кръщавай кораба така

Не само бурите са причина за потъването на корабите. Ако не изберете добре името му, рискувате да обречете на гибел плавателния съд.
Суеверието гласи, че кораби, чиито имена завършват на “а”, ще се озоват на морското дъно. Вярването идва след потъването на параходите Lusitania и Britannia по време на Първата световна война.

Материалът е на вестник "Труд"