За 8 месеца архитектът и художник Красимира Серафимова изпи 700 кафета с познати и непознати жени, засне утайката и от нея се родиха 7 уникални картини. С тях тя направи чистилище, но не мистичното, за което само сме чували, а изложбата „Пургаториум“. Сами ще се убедите, че образите, появили се в чашите, сякаш са изрисувани от прецизен художник.
Красимира, как ти хрумна идеята да снимаш утайка от кафе?
Преди известно време бях в труден емоционален период. Един ден се видях с приятелка, за да й изплача мъката си, в заведението имаше турско кафе и изпихме по чаша. Спонтанно снимах утайката на дъното и ми хрумна това да е в основата на моя нов проект. Малко след това организирах среща с 20 жени, с които изпихме по кафе и получих 2 интересни образа. Картините кръстих „Без дъх” и La Serenissima. В първата някои видяха брадва, други Тартюф. Всеки тълкува картините по свой начин и аз не искам да ограничавам никого. А във втората изплуваха два човешки образа, единият от които с хобот. Всеки ден продължавах да пия кафета – за 8 месеца – към 700, правих компания на 70 човека, но се случваше по 2 месеца да нямам нов образ. Проектът ме научи на търпение, което не е част то характера ми. Събрах към 2500 снимки на познати и непознати от България и чужбина. Някои хора започнаха да ми споделят, да ме търсят за съвети като психотерапевт, други мислеха, че съм гледачка и мога да тълкувам видяното в утайката, имаше и жени, с които търсехме символиката на „картините“. Оставих архитектурната работа и се потопих в луда гонитба на образи. Търсех абстрактен рисунък, близо до изобразителното изкуство.
На кого е чашата, от която се получи „Малкият принц“?
На 27-годишно момиче, което все още е запазило своята невинна душа. Образът бе отражение на нейната същност. За „Малвина“ мога да кажа, че се харесва много от мъжете. Децата виждат в нея огромна армия. За други е Жана д'Арк. Може би тази жена символизира свободата и затова им харесва. Фотографиите „Малвина“ и „Тайната градина“ се появиха едновременно в моя чаша.
Няма да крия, че „Тайната градина“ с образите на двама мъже от XVI век ме впечатли силно. Откъде дойде заглавието?
Идеята ми даде 10-годишно момче. Както четох в книга на Мирча Елиаде „Образи и символи“ - извън поетите, децата и ментално болните хора виждат образи, но и всички други могат. Един приятел художник видя в образа вдясно - венециански художник. А приятелка индолог разгада светлината между двамата като зачеркнато трето лице. В древен Египет така са заличавани лицата, смятайки че отнемат енергията им. Според друго тълкуване образът вдясно е на духовно лице от XVI век, а между двамата мъже е Божията светлина.
Какви бяха впечатленията на жените пили кафе от тези нестандартни срещи с теб?
За някои кафето не извикваше форми и символи, а имаше такива, които ми се обаждаха и ми казваха, че виждат образи навсякъде. В облаците, в тротоара, плочките в банята. Разви им се въображението. Стана им забавно. Много от тях казаха, че това ги кара да се чувстват щастливи, че допълват ежедневието си с нещо, което им е липсвало.
Коментари (0)
Вашият коментар