Ако не видиш Брюж, все едно не си била в Белгия. Така приятели запалиха любопитството ми по това малко градче на близо 90 км северозападно от Брюксел. Наричан малката Венеция заради романтичните си канали, той е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а през 2002 г. е избран и за Европейска столица на културата. И вече е известен не само със средновековния си дух, архитектура и красивите музеи, но и с шоколада, бирата и дантелите.
Затова в първия свободен момент напуснах белгийската столица с влак в посока Брюж. Оказа се лесно, защото влакове до там има почти на половин час. Билетът е 28 евро в двете посоки в рамките на един ден. Пътуването е около 1 час и 20 минути, но просто не се усеща - вагоните са на два етажа, нови, чисти и удобни, а красивата гледка по пътя увлича.
Още с излизането ми от гарата в Брюж видях огромен паркинг и ми стана ясно, че колите не са много тачени в това градче. Или поне в историческия му център, към който се бях насочила. Много популярни сред туристите са колелетата и файтоните, а напоследък на мода е и обиколката на града със сегуей. 
Всъщност няма проблем забележителностите да бъдат разгледани и пеша, защото те са събрани между някогашните крепостни стени. От гарата се стига за 10-15 минути, а пълната обиколка на града отнема не повече от 2-3 часа.
Тръгвам по тих лабиринт от павирани и добре поддържани улици с красиви къщи със старинни фасади, малки китни площадчета и величествени готически църкви. Случва се все пак да ме засече автомобил, докато безцелно се шляя по средата улиците и снимам красивите фасади. 
А в Брюж има много какво да се снима. Градът е съхранил красивите си средновековни сгради, които изумяват с разнообразие на орнаменти и цветове. Една от най-старите е великолепно украсената сграда на кметството. Строена между 1376 и 1420 г., фасадата й е в готически стил и е обримчена с архитектурни детайли, наподобяващи дантела. До нея е малката Базилика на Светата кръв. 
В църквата "Дева Мария" от XIII век може да се види единствената скулптура на Микеланджело извън Италия - "Мадоната с младенеца", изваяна от бял мрамор. Освен това тук се намират саркофазите на последния херцог на Бургундия Шарл Дръзкия (известен на враговете си и като Карл Страшния) и на дъщеря му Мария Бургундска.
Базиликата "Сен Сан" пък има два параклиса, построени един над друг. Според легендата някога тук се е съхранявал светият Граал.
Центърът е прорязан от канали, които създават невероятно романтична обстановка и носят на градчето славата на Северната Венеция. През средните векове каналите, които стигат до морето, са били основните транспортни артерии на Брюж и чрез тях са пристигали повечето стоки за търговия. 
Днес обаче тихите им води с красивите каменни мостове над тях са основно туристическа атракция, а обиколката им с лодка е задължителна част от програмата. Разходката е около половин час и струва 8 евро. Ще преминавате край лебеди и патици. Ако има опашка на дока, който сте избрали, просто се поразходете 10-ина минути до следващия - лодките тръгват от няколко места. 
Основният площад на Брюж се казва "Маркт", тъй като през Средновековието тук е бил пазарът. Днес площадът е оживено място за срещи и разходки, но по Коледа възвръща търговския си дух и става приказен с местния базар. 
Тук ще вмъкна само, че Брюж си има и своята Витошка. С изненада научавам, че това малко градче се слави и като шопинг център и магазини имат всички световни марки, а някои от белгийците пътуват дотук специално заради пазара.
А магазините за дрехи и дантели се редуват с такива за шоколад. Защото това е една от най-продаваните стоки в Брюж днес. Масовите витрини привличат с интересни и оригинални изработки - от фигурки на всякакви животни, през шоколадова бира и инструменти за ремонт до сексуални форми. 
Но да се върнем на площада. През XIII век градът е бил световен център на търговията с платове. Затова около площада има ярко боядисани красиви къщи, които преди векове са били седалища на могъщите търговски гилдии и домове на богатите търговци, а днес са хотели и ресторанти. Местните разказват, че една от къщите е било дом на английския крал Чарлз Втори, докато той бил в изгнание през XV век.
Палатът на централния площад, който днес е съд, служил за седалище на управата на Западна Фландрия. Между 1881 и 1921 г. той е построен отново от нулата пак в неоготически стил. 
От отсрещната страна на площада е камбанарията "Белфорд". 83-метровата кула е събрала 47 камбани, които се управляват от клавиатура при концерти, а през останалото време от гигантска механична музикална кутия от ХVIII век. На последния етаж тук се съхранява Хартата на града. 
Непосредствено до кулата откривам музей-галерия на Салвадор Дали. По-късно виждам постоянна експозиция в града на още един световноизвестен художник - Пикасо. А Брюж е известен и с музеите си, събрали картините на някои от най-големите майстори на фламандската живопис.
На "Маркт" е и една от главните туристически атракции на града - Музеят на бирата. Той се намира в сградата на стара пивоварна и ще видите уреди, използвани при приготвяне на пивото и документи за вековната история на бирата и пивоварните в града. Входът е 8 евро, но има и пакет с дегустация на 3 бири за 12 евро. А какъв е смисълът да се види как се прави белгийската бира, ако не я опита човек. 
Всъщност Белгия произвежда най-много видове бира в света. Местната бира се слави с доброто си качество и високия си градус. Най-старият вид се появява през Средновековието, когато местни монаси открили рецепта още от римско време, когато Белгия била галска провинция. Бирата дотогава била домашен продукт, а манастирите се заели с приготвянето й и започнали да прибавят хмел. Днешната продукция все още изцяло се контролира от петте Траписки манастира.
Коментари (0)
Вашият коментар