Ако есента е втора пролет, където всяко листо е цвете, то тогава най-хубавите цветя у нас могат да се видят в Родопите.
Където и да идете, очите ви ще са заети да се любуват на прекрасните есенни багри, които сякаш разкриват пред света необятната палитра на познати и непознати топли цветове.
Какво е това? Място с фино изваяни бели скали в сърцето на планината, което е така достижимо и същевременно така неразгадаемо - то привлича, вдъхновява, изпълва с позитивна енергия. Просто презарежда.
„Находката“ Белинташ може да бъде охарактеризирана само с една дума - мистика. Тя всъщност започва от името, чието значение едва ли може да бъде разгадано, и завършва при „предназначението“ на мястото, за което има множество хипотези. Аналогии със Стоунхендж - най-известното палеоисторическо светилище, вероятно посветено на Слънцето, са съвсем оправдани.
И... точно когато си мислите, че сте видели всичко, стигате до една от най-прекрасните гледки. Там, с кичеста корона и царска гордост, се извисява едно инак полукухо дърво. Някои го наричат Дяволското дърво. Други просто го прегръщат, за да се презаредят. Трети само го съзерцават.
И не забравяйте - в Родопите можете да намерите и други не чак толкова дяволски работи. Опитвали ли сте пататник, чеверме, люта каша и местно червено вино?
Материалиът е на в. "Труд", снимки: Анастасия Ангелова и Здравка Андонова
Коментари (0)
Вашият коментар