Защо винаги закъснявам?

В съвременния забързан свят повечето от нас закъсняват. Да, случва се на всеки понякога, но за някои се е превърнало в начин на съществуване. Какви са причините за това?

Макар че повечето хора се оправдават с неорганизиран транспорт, натоварен трафик или забързания ритъм на ежедневието, прекалено честите закъснения понякога са признак за психическа нетърпимост към нещо в живота ни.

Нежелание да пораснеш
Точно както някои ученици винаги идват демонстративно десет минути след учителя, така и някои възрастни ходят на работа винаги след шефа. И това не е случайно. Това е техният начин да се преборят с порастването, с носенето на отговорност. Вътрешно те се чувстват стресирани или от работата или от налагането на авторитет върху тях и успяват да го изразят чрез закъснение.

Как да се справите? Ако и вие сте от тях, трябва да осъзнаете, че това поведение е детинско и в никакъв случай не може да ви донесе позитиви. По-добре се дръжте сериозно и отговорно в работата си, а извънработно време си намерете забавни начини да разтоварвате и да запазите усещането, че съхранявате детето в себе си.

Ужас от правилата
Има хора, които дори и да нямат творческа професия, всъщност са творчески личности в представата си за време. Те не могат да планират срещите си за следващия ден, камо ли за седмици напред. Дори мисълта, че след два дни в определен час трябва да са на точно определено място, ги стресира. Те обичат да станат сутрин, да се помотаят и чак тогава да решат какво точно им се работи и кога. За съжаление малцина от нас могат да си го позволят и често единственото, което им остава е поне малко да закъснеят за много ангажименти.

Как да се справите? Идеалният вариант е да си намерите творческа професия, която не изисква от вас всекидневен еднообразен ритъм, но дори и това няма да ви помогне, защото всеки от нас има задължения като ходене на лекар, плащане на сметки и т.н., които са свързани със срокове и точни часове. Истината е, че ще трябва да си изградите ритъм - да ставате по-рано, за да имате време да се настроите психически за деня; да не си слагате най-важните задачи сутрин, за да имате време да се нахъсате за тях; да не си правите много срещи в един и същи ден, за да не се стресирате и т.н.

Бъдете толерантни към себе си в началото, но постепенно ставайте все по-организирани и организирани. С ритъма на работа се свиква. Винаги си оставяйте обаче поне по един ден седмично без никакви фиксирани задачи – дори без миене на чинии, за да може да разтоварите. Този ден ще ви е като глътка въздух и благодарение на него, ще можете по-лесно да сте организирани през останалите дни от седмицата.

Бунт срещу реалността
Много от нас се чувстват потиснати от ежедневието, от непрестанния поток от еднообразни действия и задължения. Да закъсняваш за някои е като бунт срещу реалността – пет минути, в които да си докажеш, че ти няма да станеш част от „матрицата“.

Как да се справите? Истината е, че пет минути дневно не може да са достатъчни, за да се избавим от усещането на потиснатост. Ако просто се борите срещу еднообразието, вземете мерки и бързо си намерете ново хоби, запишете се на спорт или се заемете с нещо, което не сте правили никога досега. Ако обаче състоянието на отчаяност е по-тежко и се чувствате като в капан в живота си, може би е време за големи промени – нов мъж, нова работа, едно/още едно дете...