Бъди жена. Смени си гумата сама

Да сменя гума на колата си сама? По-скоро бих си отрязала ръката. За тази работа си има мъже, аз имам маникюр. Колата ми е в тон с тоалета и я използвам да привличам погледи. Гумите са кръгли и са само 4 броя, а не 4х4, както пише на задния капак. Ток е нещо, което се обува, а огледалото е сложено в колата, за да се гримирам и в движение. А когато ме сполети беда на пътя, се обаждам на Милото да дойде да ме вземе.

Де да беше вярно! В моя свят колата е превозно средство, а мигащата лампичка на таблото е обещание за близка среща на крехките ми бицепси с тон автомобилна маса. Да, Милото е винаги насреща да ми сменя гумите, но по-често е в среща, а телефонът му е в тон с костюма.

Не съм достатъчно еманципирана, за да превземам чужди територии, нито пък съм неуместно вироноса в мъжките дела. В женския ми космос няма място за крикове, ключове и гайки. Не съм се пазарила за този житейски all inclusive, но явно Вселената е предпочела да ми го сервира. А за десерт в менюто е приготвила и спукана гума.

Отбивам, няма как. Взимам телефона и съвсем по женски започвам да пукам нищо неподозиращото тъпанче на Милото. Ако имаше дрегер за адреналин, щях вече да съм го стопила. Решавам, ще сменям гумата сама. Чудех се дали да не постъпя като жена и да не помахам за помощ на някой услужлив колега. Вместо това реших да постъпя като жена и да реша проблема сама.

А къде е резервната

Преглъщам суетата си и се обличам в електриково зелено. Сглобявам на магия червения триъгълник и се заемам с търсенето на спасителната гума. Логично е да е в багажника, не съм я виждала на задната седалка. Всъщност, никога не съм я виждала. Дали изобщо имам? След няколкоминутно дирене установявам, че такава в багажника ми няма. Звъня на Милото отново и разбирам, че багажникът ми е с двойно дъно. Със сигурност този, който е избрал мястото й, не е бил жена.

Лесна работа, много уловки

Вадя крика. Само трябва да открия мястото му. Указанията на Милото ме отвеждат на около педя отстояние от предната и задна гума под прага на колата. Там има малък улей, който показва, че това е подсиленото място за поставяне на крик. Слагам и започвам да навивам, а колата леко се отмества и повдига. Добре, че съм я оставила на скорост, а теренът не е под наклон.

С ключ, крик и крак

Взимам ключа и се заемам с гайката на единия от болтовете. Развиването е в посока обратна на часовниковата стрелка. Набирам се с всички сили, гумата се завърта, но не и гайката. Явно първо се разхлабват гайките, а после колата се повдига с крика. Скачам върху ключа. О, радост, гайката помръдва. Махам всички гайки и изваждам спуканата гума. С гордост слагам новата. Завиването на гайките е в другата посока – по посока на часовниковата стрелка. Спускам колата в изходна позиция с крика и затягам гайките отново с крак. Това е. 5 минути работа, 40 минути стрес и суетене.

Истината е, че от години си повтарям да се науча как се сменя гума, за да не ми се налага да вдигам безпомощно ръка на магистралата. Е, най-накрая се научих, в движение.

Моля, правете това пред дома. На магистралата е доста ветровито.