След триумфалното начало с „Турандот", Софийската опера спечели отново токийската публика с „Княз Игор” от Бородин и омагьоса Киото с творбата на Пучини. За първи път с шедьовъра на Александър Бородин "Княз Игор" в тази постановка бяха разбити досегашни представи на японската публика за този репертоар.
Руската класика, смятана за запазена марка на Санктпетербургския Мариински и на Московския Болшой театър, в българската си версия възхити меломаните в Токио до степен да аплодират всяко солистично изпълнение. Втората вечер от програмата на японския гастрол на първия ни оперен театър бе огласена от действително мощни взривове от аплодисменти от публика, за поредна вечер изпълнила докрай 2300-та места на най-престижната за оперни представления токийска зала "Бунка кайкан".
Ръководството на Софийската опера представи на публиката съвсем нов състав от солисти за главните роли под вдъхновената и енергична палка на диригента Григор Паликаров. Станислав Трифонов влезе в ролята на Княз Игор, Габриела Георгиева - на Ярославна, Ангел Христов - Кончак, Александър Носиков - Галицки, Цвета Сарамбелиева - Кончаковна, Константин Мечков - Скула, както и Пламен Папазиков, Мирослав Андреев, Благовеста Мекки - Цветкова и др.
За отбелязване за тази вечер бе, че преди спектакъла оперният критик Киши покани пред завесата режисьора на постановката Пламен Карталов, който разказа на публиката за новата си сценична редакция и музикално – драматургичен прочит на творбата на Бородин, известна със стандартния оригинален финал в редакцията на Александър Глазунов.
Трите логично защитени аргументи от режисьора, чието виждане за блестящ финал на спектакъла са прочутите "Половецки танци", възбудиха и бездруго високото любопитство на залата, която с нетърпение очакваше началото на представлението. Бурни аполодисменти съпътстваха през цялата вечер спектакъла, докато шеметните и пищни танци (хореограф Асен Гаврилов), изпълнени с огнена и дива страст от балета и хора на Софийската опера взривиха залата от мощни викове на благодарност. Изяществото и техниката на солистите на балета Катерина Петрова и Никола Хаджитанев и на целия балетен ансамбъл ги превърнаха в любимци на публиката. Сценографията но Борис Стойнов също бе оценена изключително високо. Публиката остана очарована от новия режисьорски прочит на творбата, както и от артистизма и вокалното съвършенство на солистите и на хора с диригент Виолета Димитрова. „Брилянтно”, „невероятно”, „фантастично” бяха най-честите определения за видяното.
На следващата вечер в престижната и феноменална в акустично отношение Концертна зала на древната японска столица Киото беше представена операта „Турандот” от Пучини. Взривът от аплаузи и поздравления след края на представлението бе последван от приятелски жестове с ръка, знак на благодарност към солистите, хора, оркестъра, диригента, режисьора и към целия екип, сътворил показаното на сцената.
Пламен Карталов удиви организаторите и публиката със способността си да адаптира по най-подходящия начин наличните пространства и особености на сцената, така че представяното заглавие да заблести в цялото си великолепие. Режисьорските и на целия технически екип усилия бяха брилянтно допълнени от оркестъра с диригент Григор Паликаров и от хора, който този път се намираше в пространството пред органа високо над сцената.
В лявата й част солистите Баясгалан Дашням, Костадин Андреев, Цветана Бандаловска, Ангел Христов, Даниел Острецов, Пламен Папазиков, Атанас Младенов, Мирослав Андреев и Николай Петров пресъздадоха по неповторим начин в звуци и с актьорското си присъствие красотата на приказката на Карло Гоци. Много зрители споделяха след представлението, че за първи път виждат такава постановка на „Турандот” и говореха само със суперлативи за великолепния баланс между солисти, хор и оркестър. Организаторът на представлението, който познава от години работата на Пламен Карталов, бе невероятно щастлив и не скри, че очаква отново Софийската опера на тази сцена.
Следващата сцена, която вече с нетърпение очаква българските изпълнители с „Турандот”, е във Фукуока.
Коментари (0)
Вашият коментар