Напоследък се чудя има ли по-лесно нещо от това да свалиш някого (или той да свали теб, все едно) при цялото изобилие от канали за комуникация – мобилни телефони, имейли, скайп, социални мрежи. Някои дори се специализират в свалки според канала – при sms-те си има едни правила, във фейсбук – други. Ако уцелиш кода, ако си достатъчно настоятелен, ако имаш и малко късмет, обектът на желанието ти е вързан в кърпа. Поне със сигурност ще излезете на среща. Обаче общуването ви ще е непоправимо деформирано от „онлайн” и мобилната предшестваща връзка. За днешните тийнейджъри това си е напълно в реда на нещата: флиртът е по-скоро виртуален, по-скоро чрез клавиатурата, чрез снимки, чрез многоточния и целувки емотикони. А помните ли ухажването от 90-те?
Сценарий 1: В училище 
Няма начин да не харесваш някого от твоя клас плюс още няколко от по-горния. Обикновено „харесването” се изразява в подчертано пренебрежително поведение. Колкото повече се влюбваш, толкова по-неловко ти става. Чакаш с нетърпение екскурзиите на класа, купоните, лагерите – тогава вече работата е друга: пускат се блусове и се гасят лампите – върхът на романтиката. На особена почит са блусовете на „Металика”, понеже са чудесно дълги и има време за престрашаване за целувки. Освен това се пие алкохол и се пушат цигари на поразия, което не е много разрешено и именно затова създава чувство за съзаклятничесто между флиртуващите. То пък се превръща в чиста проба любов – от най-опияняващите, в прекия и в преносния смисъл. После идва ред и на размяната на любовни писма и/или на писането в дневника, но по добрия стар начин: на хартия.
Сценарий 2: В 7 на Попа
Какво по-лесно от това да срещнеш любимия, когато всички всяка вечер ходите на едно и също място. Освен това няма мобилни телефони, така че дори не ви хрумва да отменяте уговорки. Ако някой закъснее – останалите просто го чакат. Докато се съберете всички. А разговорите са страшно секси – за музика, за художници, разни философски ала-бала, размяна на книги. И понеже няма как да ги продължите „онлайн”, а вечерните часове трябва да се спазват, следващия ден бързате за срещата в 7. Гаджетата се „менкат” и това е очевидно за всички – дори и без Facebook с „тагнатите” снимки.
Сценарий 3: Ех, морето
Заминавате цялата компания, с автобус – дори и някой от вас вече да има шофьорска книжка, шансът родителите да му дадат москвича е едно на милион. След като звъннете вкъщи от пощата в Стария град, че сте пристигнали невредими, започва голямата непрестанна (поне) десетдневна свалка. Тийновете от 90-те ходят на море, за да се свалят. Никой не търси пусти плажове, спокойствие, чисти хотели, био ресторанти. Целта е да си колкото се може повече в голямата лудница в разгара на сезона. Лягаш задължително след изгрев в най-мухлясалата квартира на света, ставаш по-обяд, и в най-нечовешката жега се позиционираш на плажа на „нашето място”. Всички са толкова плътно един до друг, че дори няма нужда от специални стратегии – флиртът се получава от само себе си.
Впрочем, след кратко връщане на лентата в „златните 90”, май именно тогава не е имало нищо по-лесно от свалката. Едно е сигурно – поне сме били защитени от разочароването при несъответсвието между онлайн и офлайн срещите. Което доста услужливо утъпкваше пътя на любовта.
Коментари (0)
Вашият коментар