Здравейте, уважаеми читатели на „Всичко за жената“,
Чета историите на читателките с огромен интерес и се надявам, че моята история също може да се вмъкне под знака „любов“. Със съпруга ми опитвахме да имаме дете, откакто се оженихме преди 15 години. Не мога да ви опиша през какво минахме и какви рухвания изживявахме всеки път, когато тестът за бременност упорито показваше само една чертичка. Започна да ни става късно да бъдем родители на свое дете и аз често говорех вече за осиновяване. Мъжът ми не искаше и да чуе. Желаеше свое дете, за предпочитане момче, за да продължи рода му. Започнахме да се караме. Беше неизбежно да се разделим. Сякаш нямахме какво да разделим дори при развода, толкова беше тъжно. Сякаш нищо не бяхме постигнали през тези 15 години освен постоянните скандали от последните 3-4 години. По време на развода аз бях задвижила процедура по осиновяване. Знаех, че този път не е лек, но бях готова за него, макар и вече сама.
Запознах се с втория си мъж именно покрай случващото се с осиновяването. Няма да повярвате, но на него му се беше случило същото нещо. Жена му, с която не можели да имат деца, го напуснала точно преди да им дадат момченце от дом за изоставени деца. Той беше по-напред от мен в процедурата и много ми помогна да отведа и моята до края. Минаха няколко години, през които Р. беше най-добрият ми приятел, най-близък мой човек. Не мисля, че е имало момент, в който да сме се влюбили. Но това, че съдбите ни бяха сходни и чувствата – също, породи необикновена близост между нас.
Днес живеем всички заедно – Р., неговото и моето осиновени момченца. И познайте какво щастие ни споходи – на Коледа аз разбрах, че чакаме бебе. Ние ще имаме детенце! Никой от нас не можа да повярва и направихме точно 23 теста за бременност, всичките положителни! Толкова пъти бяхме плакали над единичната чертичка, че едва спрях любимия си да купи още една опаковка тестове за бременност, за да види още и още веднъж красивия резултат.
Не зная дали нашата любов е разтърсваща и романтична, както е любовта, за която повечето жени тук разказват, но любовта към децата и дългогодишната болка ни събра. Той е най-близкият ми човек и това ми е достатъчно. Нашите синове ще имат брат или сестричка и нека за всички тази 2016 година бъде благословена!
Коментари (0)
Вашият коментар