Задавали ли сте някога въпрос на някого с единственото намерение той да ви зададе същия въпрос? Оказва се, че има име за това и то е „бумераскинг". Ново проучване изследва какво точно представлява този често дразнещ навик в процеса на разговор, както и защо хората го правят и последствията от него.
Терминът „бумераскинг" се отнася до въпрос, който действа по същия начин като бумеранга – предназначен е да се върне бързо при човека, който го е задал.
Според изследователите зад изследването, Алисън Ууд Брукс от Harvard Business School и Майкъл Йоманс от Imperial College London, има три вида от тези така наречени „бумераскинги".
Първо, има „питане-хвалба" – това е, когато някой задава въпрос и след това разкрива нещо положително. Пример за това може да бъде, когато някой ви попита какво сте получили за Коледа само за да отговори на отговора ви с пълен списък с всички скъпи подаръци, които добрият белобрад старец е оставил за него под елхата.
Вторият тип е „питам-оплаквам се", когато някой задава въпрос, след което говори за нещо негативно – като например да попита как е била ваканцията ви само за да стене как неговата е била съсипана, защото всички са се разболели и е прецакал новите си маратонки.
И накрая има „споделяне на въпроси". Това е въпрос, последван от неутрално разкриване – авторите на изследването дават примера на някого, който иска да сподели странния сън, който е имал, но все още се прави с намерението задаващият въпроса сам да си отговори.
Досадно, нали? И така, защо точно хората правят това?
„Индивидите вярват, че бумераскингът предлага няколко предимства пред откритото разкриване", пишат изследователите Брукс и Йоманс за своите резултати. Например те открили, че някои от участниците вярват, че „предшестването на разкритие с въпрос ще накара партньора им да се почувства по-включени в разговора".
Други смятат, че ако просто говорят открито за това, което искат, това ще наруши нормите на разговор. „Подсказването на чуждо мнение изглежда по-уместно, отколкото просто да изричате каквото ви хрумне", споделя участник в проучването.
Въпреки най-добрите намерения, Брукс и Йоманс открили, че бумераскингът обикновено оставя нещо като кисел вкус в устата на човека от приемащата страна.
„Въпреки че бумераскингьорите вярват, че оставят положителни впечатления, на практика решението им да споделят собствения си отговор – вместо да последват този на събеседника си – изглежда егоцентрично и незаинтересовано от гледната точка на отсрещния. В резултат на това хората възприемат бумераскингьорите като неискрени и предпочитат партньори за разговор, които директно се саморазкриват", пишат авторите.
За така наречените „хронични" бумераскингьори се препоръчва да се опитат да задават въпроси, на които не могат да отговорят сами; по този начин те могат да се научат как да бъдат по-отзивчиви в разговор.
„В един момент саморазкриването след собствения ви въпрос става не само поносимо, но и важно за взаимното участие и баланса в разговора или връзката по-широко", заключават авторите.
Коментари (0)
Вашият коментар