Ако не сте гледали сериала„Мечката", то нека набързо ви преразкажа шести епизод от втори сезон, в който семейство Берзато организира хаотична и напрегната традиционна италианска Бъдни вечер, празнувайки празника на седемте риби. Дона, семейният матриарх (изиграна от Джейми Лий Къртис), прекарва голяма част от епизода в кухнята, приготвяйки пълното угощение и до голяма степен отхвърляйки помощ, докато таймерите за готвене се включват във всички посоки и членовете на разширеното семейство крещят един на друг и на телевизора. До края на серията Дона претърпява пълен срив (подхранван и от алкохола), нападайки членовете на фамилията, дори когато те се опитват да предложат своята подкрепа и признателност. Но първо тя се доверява на най-малкия си син: „Аз правя нещата красиви за тях, а никой не прави нещата красиви за мен."
Не е тайна, че „най-прекрасното време на годината" не е прекрасно за всеки. Виждаме се с роднини, с които може да имаме обтегнати отношения. Може да се изкушим да сравним нашите домове, семейства и тържества с тези, които другите публикуват в социалните медии. И ако ние сме домакините, често трябва да съставим огромен списък със задачи, като същевременно продължаваме да балансираме отговорностите в ежедневието. Не е чудно, че домакините по време на ваканция могат да се окажат физически и емоционално изтощени и малко негодуващи.
Част от очарованието от този епизод на „Мечката" вероятно е свързано с факта, че много от нас могат да се разпознаят в някаква част от тази семейна сцена: матриархът, който се изморява да готви цял ден само за да се почувства неоценена, или един от роднините, чийто опит да покаже признателност или помощ има обратен ефект, което води само до по-голям гняв. Не е нужно да идвате от семейство, което е толкова емоционално непостоянно като Берзато, за да се свържете поне малко с празничното напрежение.
За мнозина това идва от чувство за задължение - домакинът може да се чувства лично отговорен да направи празниците прекрасни за всички останали, дори за сметка на собственото си време и благополучие. И докато всеки домакин може да почувства този вид натиск, има подчертан модел на ваканционни отговорности, падащи върху плещите на жените.
По-голямата част от съвременните семейства днес имат двама работещи родители и въпреки това проучванията показват многократно, че дори когато мъжете и жените допринасят приблизително еднакво по отношение на платената работа, домашните задължения в крайна сметка падат непропорционално върху жената. Ваканционното домакинство включва административни задължения като планиране, покани и бюджетиране, както и пазаруване и обикновено много домакинска работа, особено готвене и почистване. Ако в уравнението има деца, тя поема по-големия пай от грижата. С две думи, жената има два работни дни – един в офиса, и един у дома.
Явно това е остатък от идеята за домашно съвършенство, с която патриархатът захранвал жените в продължение на стотици години.
Някои мъже имат наистина сексистки, ретрогресивни идеи за домашния труд и семейните роли. В днешно време много двойки се стремят към равен баланс, дори и на практика да не е така. Предварителното разпределяне на отговорностите може да помогне да се предотврати излизането извън контрол на натоварването на всеки един човек.
Има и друг натиск
Но освен очакванията, свързани с пола, има и други причини домакинята да изпитва чувство на задължение, като например запазването на културните традиции.
Винаги има голям натиск при организирането на празниците, особено когато се съобразявате с нуждите и очакванията на множество поколения, различни култури, нови членове на семейството и други.
Повечето, ако не всички, домакини вероятно биха казали, че поемат отговорностите на празниците поради дълбоката си и истинска любов към семействата, приятелите, културите и традициите. Но чувството за задължение, породено от любов, все още е чувство за задължение. Може да е трудно да намерим удоволствие в неща, които чувстваме, че трябва да направим, а не просто искаме да направим, и напрягането в името на другите може лесно да доведе до чувство на негодувание.
Каквато и да е причината ви да се заемете с празничните приготовления, преосмислете подхода си към празничния сезон.
Имайте предвид, че има разлика между желанието да запазите празничната традиция жива и необходимостта да я изпълнявате. Никога не е отговорност на един човек да поддържа, пресъздава или възпроизвежда семейна традиция.
Весели празници!
Коментари (0)
Вашият коментар