Химикалите на Купидон – кой пречи и кой помага при влюбването

Човек и добре да живее, рано или късно се влюбва.

Знаете ли, че има три фази на влюбването и във всеки етап участват различни хормони.
А че събитията, случващи се в мозъка, когато сме влюбени, имат прилики с психичните заболявания.
А че, когато сме привлечени от някого, това може да е защото подсъзнателно харесваме неговите гени. Миризмата може да бъде толкова важна, колкото и външният вид, когато става въпрос за фактора привлекателност. Харесваме вида и миризмата на хора, които най-много приличат на родителите ни.
И най-накрая науката може да помогне да се определи дали една връзка ще продължи.

Зачервени бузи, учестен пулс и влажни ръце са някои от външните признаци на влюбеност. Но вътре в тялото има определени химически признаци, че Купидон е изстрелял стрелата си. Когато става въпрос за любов, изглежда, че сме оставени на милостта на нашата биохимия. Един от най-известните изследователи в тази област е Хелън Фишър от университета „Рутгерс" в Ню Джърси. Тя обяснява, че се влюбваме на три етапа. Всеки от тях включва различен набор от химикали.

Етап 1: Похот
Похотта се управлява от половите хормони тестостерон и естроген. Тестостеронът не се ограничава само до мъжете. Доказано е също, че играе важна роля в сексуалното желание на жените. Тези хормони, както обяснява Хелън Фишър, ви карат да търсите по широкия свят каквото ви попадне пред очите.

Етап 2: Привличане
Това е фазата, изпълнена с истинска любов. Когато хората се влюбват, те не могат да мислят за нищо друго, освен за човека срещу тях. Може дори да загубят апетита си и да имат нужда от по-малко сън, като предпочитат да прекарват часове наред в мечтания за новия си любовник.

В етапа на привличане група невротрансмитери, наречени моноамини, играят важна роля:

Допамин – също се активира от кокаин и никотин.
Норепинефрин – известен още като адреналин. Започваме да се потим и кара сърцето да бие.
Серотонин – един от най-важните химикали на любовта и този, който всъщност може да ни докара временно до лудост.

Етап 3: Привързване
Това е, което се случва след етапа на привличане, ако на една връзка й е писано да продължи. Хората не биха могли да останат завинаги на етапа на привличане, иначе никога нямаше да свършат никаква работа и щеше да прекарат доста време в психиатрични клиники.

Привързаността е по-дълготраен ангажимент и е връзката, която държи двойките заедно, когато имат деца. Важни на този етап са два хормона, отделяни от нервната система, за които се смята, че играят роля в социалните привързаности.

Окситоцин – освобождава се от хипоталамусната жлеза по време на раждането на детето и също така помага на кърмата да се произвежда. Помага за укрепването на силната връзка между майката и детето. Освен това се освобождава и от двата пола по време на оргазъм и се смята, че насърчава свързването, когато възрастните индивиди са интимни. Теорията гласи, че колкото повече секс прави една двойка, толкова по-дълбока става връзката им.
Вазопресин - друг важен химикал в етапа на дългосрочно обвързване. Той е важен контролер на бъбреците и неговата роля в дългосрочните взаимоотношения е открита, когато учените разгледат популацията на прерийната полевка.

В обществото на прерийните полевки сексът е прелюдия към дългосрочно свързване на двойки между мъжки и женски. Тези гризачи се отдават на много повече секс, отколкото е необходимо за целите на размножаването.
Смята се, че двата хормона - вазопресин и окситоцин, освободени след чифтосване, могат да изградят тази връзка. В експеримент, включващ мъжки прерийни полевки, е дадено лекарство, което потиска ефекта на вазопресина. Връзката с партньора им се влошила веднага, тъй като те загубили своята преданост и не успяват да защитят партньора си от нови ухажори.

Добри гени или лоши гени?
Когато става въпрос за избор на партньор, оставени ли сме на милостта на нашето подсъзнание? Изследователи, изучаващи науката за привличането, черпят от еволюционната теория, за да обяснят начина, по който хората избират партньори.
За нас предимство е да се чифтосваме с някого с възможно най-добрите гени. След това те ще бъдат предадени на нашите деца, гарантирайки, че имаме здрави наследници, които ще предадат нашите собствени гени за следващите поколения.
Когато съзерцаваме потенциален партньор, ние преценяваме дали бихме искали децата ни да имат неговите гени.