- През декември празнуваме 30 години ефирно радио за класическа музика
- Създателят на първото ефирно радио за класическа музика в България, Васил Димитров, получи наградата „Златен век" звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност
Васил Димитров е диригент, общественик и един от доайените на българското частно радио в България. Съосновател на наградите за принос към изкуството „Златно перо" и съучредител на националните награди за музика и танц „Кристална Лира". Като създател на първото ефирно радио за класическа музика в България и основател на „Кантус Фирмус“, той трайно работи за налагане културата на класическата музика сред младите хора. По негова инициатива в България пристигат едни от най-големите имена в класиката и джаза и се организират популярни събития и фестивали. Само ден преди празника на Народните Будители, за своя значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, Васил Димитров, получи награда „Златен век" звезда и Грамота, връчена му лично от министъра на културата Найден Тодоров. Авторитетният приз дойде месец преди да се отбележи 30 години от създаването на първото ефирно радио за класическа музика в България.
- Г-н Димитров, как ще отбележите този изключителен юбилей?
- По най-подходящият начин- с музика. На 7 декември в зала „България“ организираме мащабен концерт. Събитието е част от програмата на 24-тия „Европейски музикален фестивал“, с подкрепата на Министерство на културата и Столичната община. На една сцена ще съберем звездите на българската класическа музика Людмил Ангелов (пиано), Марио Хосен (цигулка), Георги Черкин (пиано), Атанас Кръстев (виолончело) и Гергана Николаева (мецосопран), а домакин на събитието ще бъде Оркестър „Кантус Фирмус“ с диригент Григор Паликаров. Специално участие ще вземе и младият цигулар Антон Георгиев от НМУ „Любомир Пипков“. Тържествената концертна вечер ще представи на публиката палитра от емоции и музикални образи от Моцарт, Бизе, Шопен, Паганини, Шуман, Чайковски или Равел.
- Интересна е историята при създаването на първото ефирно радио за класическа музика. Споделете я с нашите читатели.
- Със Софийската филхармония бях на турне в Англия и тогава за пръв път чух английското Класик ФМ. Бях повече от впечатлен! Говорим за времето, когато в България „дивата чалга“ беше в разцвета си, а класическата музика-меко казано непопулярна. След време разбрах, че „Свободна Европа“ започва да излъчва в България и търси партньорски програми. Тогава бях диригент в Музикалния театър, но усетих, че съдбата ми дава знак и ще пожертвам досегашните си успехи в дирижирането, за да започна да се занимавам с радио. Предложих предавания за класическа музика и поканих като водещи колегите си от Консерваторията, като някои от тях и до ден днешен са в радиото. Пилотните предавания записахме на лента, в студиото на НАТФИЗ с гласа на Михаил Билалов. Първото издание се излъчи на 19 декември, във вече далечната 1994 г.
- Звучи лесно и дори романтично. Всичко ли мина както сте го планували?
- Не, разбира се. Спомням си колко трудна беше логистиката в началото. Трябваше да записваме дигитални касети с предаванията и да ги изпращаме по куриер или автобус до Мюнхен, където е централата на „Свободна Европа“. От там зареждаха излъчването, за да се подсигурят в съдържанието, защото това бяха първите години на демокрацията, а ние можеше да сме скрити комунисти (усмихва се). Успях да ги накарам да ми повярват и две години по-късно ни разрешиха да започнем излъчване на живо. Тогава се появиха и първите страстни фенове и разбрахме колко голяма обич имаме от слушателите, които беше зажаднели за такова радио, с такава музика. След закриване на радио Свободна Европа ние имахме възможността да получим неоценимо партньорство от страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То продължава вече 18 години и дава плодове, на които се радва цялата културна и музикална общественост. Днес това партньорство се реализира на честота 88 MHz с наименованието – „Алма Матер – Класик А“. Това е начинът, по който България има своето радио за класическа музика, показващо европейска ни принадлежност и нашия принос към европейската и световна култура.
- А откъде намирахте разнообразна музика в онези години?
- Никак не беше лесно да се открие музика за излъчване. Всичко беше въпрос на логистика, преговори и финанси. Но има един момент, който искам да споделя. Точно в най-трудния ни период за селектиране на музика, получихме неочакван подарък. Нестандартната пратка беше от наш приятел в Питсбърг, Франк Фишър- меломан, в борда на Питсбъргската опера“. Фишър ни подари два куфара с дискове и тогава радиото всъщност се сдоби с изключително богата фонотека за класическа музика.
- Как е възможно такъв тип некомерсиално радио да оцелее през годините?
- Действително беше много трудно, защото такъв тип радио не е търговско и никога не стана търговско. За да може да се издържаме започнах да правя концерти. Колкото и парадоксално да звучи-концертите издържаха радиото. Като ученик дирижирах оркестъра на музикалното училище в София и по време на първата и втората асамблея „Знаме на мира“ имах концерти със солист Васко Василев – тогава 8 годишен. Години по-късно, през 2000-та година отново се събрахме и аз организирах първия голям концерт на Васко Василев и неговата група „Лауреат“ в България. Васко ми каза, че му трябва и оркестър за концертите и понеже тогава започнахме да правим „Европейски музикален фестивал“, събрах група, която сега всъщност е оркестъра на Кантус Фирмус. Казах им, че ако мине добре, ще направим оркестъра постоянен и от тогава всъщност имаме концертни сезони вече 23 ти сезон. Станахме домакини на плеяда от най-известни световни музиканти.
- С кои имена от световния музикален бизнес сте работили?
- Не просто работили, а за пръв път поканихме в България гигантски звезди като: Пинкас Цукерман, Джошуа Бел, Гил Шахам или японската цигуларка Мидори Гото. Но не се спираме само до имена свързани с класическата музика. Искам да отбележа и велики джазмени, които дойдоха по наша покана в България, като: Ал Жиро и Джордж Бенсън или Мишел Льогран, който също поканихме за пръв път.
- Какво ще пожелаете на слушателите и почитателите на Алма Матер КласикА за следващите 30 години?
- Никога да не правят компромис с вкуса си и да инвестират в качествено музикално образование на децата си. Това, което класическата музика дава като усещане, като сензитивност, като поглед към света и културата, не може да бъде дадено от никой друг музикален стил.
