Защо Хитлер превръща санскритският символ за късмет в нацистка свастика?

Свастиката, кръст с пречупени на 90 градуса краища, е важен символ както в древните, така и в съвременните религии. Тя символизира късмет, безкрайността на сътворението и непобеденото, въртящо се слънце.

Самата дума свастика произлиза от санскритската svastika, което означава „благоприятна за благополучие".
Но в началото на 20-те години на миналия век свастиката е приета като символ на Германския райх. Как се превръща в символ на нацистката партия?

Германският антиквар Хайнрих Шлиман е бил обсебен от намирането на Троя - изгубения град от гръцката митология, и вярвал, че епосите на Омир ще му покажат пътя. През 1868 г. той тръгва със своя екземпляр на „Илиада" да търси Средиземно море. Минали няколко години, констатациите се оказали разочароващи и той бил на косъм да се откаже, преди британски археолог любител на име Франк Калвърт да направи предложение: Шлиман трябвало да изкопае мистериозната могила Хисарлик на егейското крайбрежие на Турция.

Там през 70-те години на XIX век Шлиман открива слоеве от цивилизации, датиращи от хиляди години, и обявява, че най-старата е Троя. Легендарният град е открит. В древните му руини Шлиман прави друго съдбовно откритие: около 1800 изображения на символ, който прилича на кръст със счупени краища, познат днес като свастика.
Новините за сензационните разкопки на Шлиман се разпространяват надлъж и нашир, бързо последвани от свастиката, която се превръща в повсеместен знак, видим в цяла Европа и Северна Америка. Свастиките се появяват в рекламите, украсяват сгради като архитектурни мотиви и се носят на значки или медальони. Спортни отбори, от хокей на лед до баскетбол, дори се кръщават „Свастиките", толкова тясно свързан е символът с късмета и успеха.

В същото време обаче дългата история на свастиката става любима на германските националисти, които се присъединяват към една изопачена теория, че са произлезли от древна „господарска раса", известна като арийците.
Това вярване се запазва през първата половина на XX век, ставайки все по-пагубно, докато не се харесва на Адолф Хитлер - лидер на процъфтяващата нацистка партия. Той приема свастиката като символ на движението през 1920 г. След това, когато червените знамена, украсени с груба черна свастика върху бял кръг на Третия райх, маршируват из Европа и светът влиза във война, това става знак за омраза, страх, расова нетърпимост и геноцид. Проява на зло.

За няколко години свастиката и нейната символика, която има в безброй култури през много хилядолетия, е обърната с главата надолу.

История на свастиката
Най-старият известен пример за свастика датира от около 15 000 години. Открит в Украйна през 1908 г., бивна от мамут, издълбана във формата на птица, включва сложен модел от свързани свастики по протежението си, който може да е бил използван като символ на плодородието.

В Източна Европа единични свастики са издълбани от културата Винча през периода на неолита, преди около 7000 години, преди да станат широко разпространени през бронзовата епоха. Свастиката символизира Слънцето при илирите; стана обичайна гледка на месопотамските монети; появява се върху вази и дрехи в Гърция; формира мозаечни мотиви в Рим и стои като стилизиран кръст в келтския дизайн. Има 27 свастики върху щита на Батерси от желязната епоха, намерен в Лондон през 1857 г., но символът е бил във Великобритания много преди това, както показва така нареченият камък със свастика в Илкли Мур, Йоркшир, от около 2000 г. пр.н.е. Тази резба наподобява формата на свастиката, но с по-извити краища и добавени петна.

Свастиката, често известна като гамадион или филфлот, продължава да се използва в цяла Европа, като понякога се включва в религиозната иконография.
Раннохристиянското изкуство изобразява кръстът с кука като символ на победата на Христос над смъртта, докато обърната вляво версия на свастиката се показва във връзка с чука на скандинавския бог Тор. Все още популярен символ през Средновековието, свастиката може да се види днес върху оцелели църковни декорации, гербове и текстилни фрагменти от XII век, за които се смята, че са от рокля, собственост на славянска принцеса. Манастирското училище, което посещава младият Адолф Хитлер, абатството Ламбах в Австрия, има издълбани свастики върху камъка и дограмата.

И все пак влиянието на свастиката достигна много по-далеч, отколкото може да се обясни с миграцията на народите през вековете. Появява се в няколко култури в Северна Африка, включително като декорация на прозорци в църкви в днешна Етиопия, като същевременно се появява и в цивилизациите на маите, ацтеките и куна в Южна и Централна Америка. Редица племена на индианците и първите нации в Северна Америка, като навахо, хопи и пасамакуоди, също приемат символа, който наричат „въртящи се трупи".

Несъмнено най-трайната връзка със свастиката започва в Азия, особено в Индия, сред последователите на индуизма, будизма и джайнизма, за които тя е служила като свещен символ от хилядолетия. За джайнистите свастиката представлява един от 24-те тиртханкара или спасители, докато будистите смятат символа за отпечатъците на Буда.

За индусите дясната свастика – термин, появил се около 500 г. пр. н. е. – е знак за сурия (Слънцето) и благоприятност, така че се използва за отбелязване на входове, дарения, церемонии, фестивали и счетоводни книги за всяка година. Лявата версия, sauvastika, е символ на нощта и богинята Кали. Свастиката остава духовно значима и днес, въпреки стигмата към символа на Запад, наложена от нацистите.

Как свастиката става нацистки символ?
Откриването на Троя от Хайнрих Шлиман през 70-те години на XIX век задвижва събитията, които превръщат свастиката, символ на късмет и надежда от хиляди години, в мразен и всяващ страх знак на фашизма.
Той стига до заключението, че това е „значим религиозен символ на нашите далечни предци", но колегата му Емил-Луи Бърнуф мисли другояче. Знаейки, че символът се е появил в Индия, Бърнуф изучава свещен индуски текст, наречен Ригведа, и твърди, че е открил връзка между свастиката и загадъчен древен народ, арийците.

Предполага се, че тази „майсторска раса" на воини с бяла кожа е представлявала върха на човешката цивилизация, завладявайки земи като Индия и донасяйки свастиката със себе си. Самата дума арийски произлиза от санскрит, подобно на свастика. Гърнета от шести век са открити в Германия със свастики върху тях и учените отбелязват приликите между санскрит и немски като допълнително доказателство, че арийците са дошли от Германия. Но цялата представа за тази „чиста" раса, освен че е дълбоко расистка, се основава на погрешно разбиране. Санскритската дума за арийски ( ārya ) всъщност означава „почтен, уважаван или благороден" и се отнася за социално или езиково отличие, а не за отделна етническа група.

Но теорията за съществуването на арийците става все по-популярна от средата на XIX век. Обединението на Германия през 1871 г., същата година, когато Шлиман започва работа в Троя, води до набъбване на необуздания национализъм в страната и идеята, че германците произлизат от арийците. За тях откриването в Троя на техния символ - свастиката, доказва, че са били доминираща раса. Така че, докато свастиката съществува като доброкачествен талисман за късмет в цяла Европа и Северна Америка, тя едновременно с това се превръща в икона за германските националисти и антисемитски групи.

Защо Хитлер избира свастиката?
Когато Адолф Хитлер започва издигането си на власт и търси символ, който да капсулира неговото движение, нацистката партия и силно бъдеще за Германия, свастиката става ясният избор.
Хитлер разбира силата на един образ и знае, че той ще даде на нацистките идеали историческа основа. Той не може адекватно да примири възгледа си за християнската история на Германия с историческите еврейски връзки на религията – по същество, че самият Христос е евреин – така че идеята, че германците произлизат от бяла господска раса със символ, устоял през хилядолетията, има голяма привлекателност.

Свастиката или хакенкройц (кръст с кука) става емблема на нацистката партия през 1920 г.
Самият Хитлер има лична заслуга за проектирането на знамето. Той използва червеното, бялото и черното на старото германско имперско знаме – хитър ход за свързване на миналото на Германия с нейното бъдеще – но им приписва нови значения. „В червено виждаме социалната идея на движението, в бяло – националистическата идея, в свастиката – мисията на борбата за победата на арийския човек", пише Хитлер в своя автобиографичен манифест „Моята борба".

Новият дизайн става национален флаг на 15 септември 1935 г. по време на масовия годишен митинг в Нюрнберг. В същия ден са приети два расови закона, които забраняват браковете между германци и евреи, и обявяват, че само тези с немска кръв могат да бъдат граждани на Райха. И така актът на културна, религиозна и социална кражба, който е присвояването на свастиката, е завършен. Той гарантира, че нацисткият флаг ще бъде свързан със злото, под което бушува брутална война, извършени са нечовешки зверства и около шест милиона евреи и други етноси биват убити по време на Холокоста.

Какъв е символиката на свастиката днес?
След Втората световна война публичното показване на свастиката е забранено в Германия, където остава незаконна. И все пак, макар да е хулена в западния свят, та продължава да бъде мощен символ за крайнодесни и групи, подкрепящи превъзходството на бялата раса. В САЩ, където използването му е разрешено, инцидентите със знамена със свастика и графити се увеличиха през последните години, като най-позорният е, когато неонацистите маршируваха в Шарлотсвил, Вирджиния, през 2017 г.
Но свастиката също остава част от поклонението на индусите, будистите и джайнистите. Може да се види на пръв поглед навсякъде в части на Индийския субконтинент – от входовете на храмовете до предната част на такситата – и играе важна роля в церемонии и фестивали.

По време на Дивали – индуисткия фестивал на светлините – свастиката се рисува с цветен пясък или ранголи и се изобразява с фенери, за да се отпразнува победата на светлината над мрака и доброто над злото. През 2007 г., когато германски политици се опитаха да въведат забрана на свастиката в Европейския съюз, индусите яростно се противопоставиха на мярката на религиозна основа.

Подобно различно отношение към свастиката повдига въпроса дали символът – който толкова дълго е бил сила на доброто – може да бъде възстановен от връзката си с Хитлер и неонацистите, които все още го ползват. Щеше ли възстановяването на символа да отбележи окончателното поражение на Третия райх и омразата, която той проповядваше? Или това е невъзможно? Изкривяването на свастиката през XX век започна да представя толкова много от ужасите на нацизма, че никога не трябва да се забравя.
Отговорът, макар и да не е точен, може да бъде, че винаги ще има две крайно противоречащи си интерпретации на свастиката, като и двете са част от нашата история, настояща и бъдеща: едната представлява най-лошото от човечеството, а другата символизира най-доброто.

Любопитни случаи със свастики
През 1992 г. стажант в германска компания за озеленяване е натоварен да разгледа въздушни снимки на бранденбургска гора за напоителни линии, когато забелязва нещо. В площ, изпълнена със зелени борове, се издигали около 140 лиственици, образувайки несъмнената форма на свастика.
Дърветата били засадени през 30-те години на миналия век от поддръжниците на Хитлер по време на възхода му на власт. „Горската свастика" остава скрита в продължение на десетилетия, тъй като листвениците променят цвета си от зелен в жълто-кафяв само през есента – което означава, че могат да бъдат забелязани през тесен прозорец всяка година – и може да се видят само от нисколетящи самолети, които са били забранени в района по времето на комунистическата власт. Веднъж открити, много от листвениците са изсечени, за да се унищожи изображението на фона на страховете гората да се превърне в място за поклонение на неонацистите.

Това далеч не е изолиран случай, има и други.
През 2006 г. гигантска свастика с диаметър 180 метра беше намерена на хълм в Киргизстан – вероятно дело на германски военнопленници, държани от Съветския съюз.