Защо на пълните жени се вярва по-малко, когато са насилени

Всеки може да бъде изнасилен. Мъж може да бъде изнасилен. Дете може да бъде изнасилено. Жена може да бъде изнасилена. Всеки от всякакъв пол, възраст, визия може да бъде тормозен. Всеки може да бъде нападнат, независимо от размера му.
Въпреки това младите жени оцеляват след сексуално насилие, тормоз и изнасилване (както опити, така и „завършени" – каква дума) с по-висок процент от всички хора във всяка друга демографска категория.

Данни на Според RAINN (Американската национална мрежа за изнасилване, злоупотреба и кръвосмешение)

• 82 процента от всички непълнолетни жертви на изнасилване непълнолетни са момичета, а 90 процента от жертвите на изнасилване на възрастни индивиди са жени.
• Жените на възраст между 16-19 години са четири пъти по-застрашени да бъдат жертви на изнасилване, опит за изнасилване или сексуално насилие.
• Жените на възраст между 18-24 години, които са студенти, са три пъти по-застрашени от жените като цяло да преживеят сексуално насилие, докато жените на същата възраст, които не учат в колеж, са четири пъти по-застрашени.
Интересното е, че повечето изнасилвачи не правят разлика между дебели жени, слаби жени, красиви жени, обикновени жени или друг описателен фактор, който списанията могат да ви накарат да вярвате, че има значение във връзка със сексуалната „желаност" на жената.

Пълнотата може да ви попречи да станете моден модел или голяма филмова звезда, но знаете ли на какво няма да попречи? На изнасилване, нападение или тормоз.
Тези неща нямат нищо общо с това колко традиционно красиви или традиционно слаби сте. Една жена може да бъде нападната или сексуално тормозена, независимо как изглежда. Ако е грозна, трябва да се чувства благодарна. Ако е красива, тя е виновна, че се е поставила в това положение.

Всяка жена може да бъде жертва и в много отношения, ако сте жена, която е била възпитана, че не трябва да мислите много за външния си вид, всъщност може да сте по-вероятно да бъдете мишена.

Изследователите на обширно проучване, изследващо начина, по който невербалните знаци привличат нападателите, помолили нарушителите на закона да видят кадри от охранителни камери, показващи пешеходци, пресичащи по оживена улица през нощта, след което ги попитали кои жени биха били най-добрите мишени. Всеки път избирали по-пълни жени.

Нападението и изнасилването често са свързани с гняв, контрол и садизъм. За един хищник някой, който върви прегърбен с наведени очи, не среща ничий поглед, със скръстени ръце и носещ голям размер дрехи, е основна мишена, защото всичко около него крещи за неговата уязвимост, неговата несигурност и усещането, че ще бъдат тези, които е най-вероятно да „подадат".
Така че за определени нападатели дебелите жени са точно хората, които търсят. И след като епизодът с насилие приключи, нещата не стават по-лесни.

Съществува феномен, известен като „вторична виктимизация", който понякога се случва, когато жена докладва на властите, че е била нападната. Поставянето й в положение, в което тя трябва да бъде разпитана, може да накара някои жертви да се почувстват така, сякаш изживяват своето нападение отново.

Според едно проучване, дебелите жени изпитват усложнено чувство на втора виктимизация, тъй като е по-малко вероятно дебелите хора да бъдат разглеждани като честни или надеждни.
Тук има нещо критично, на което искам да обърна внимание. Направени са много изследвания за жени, които "стават" дебели, след като са били малтретирани, жени, които "използват" мазнините като начин да се предпазят от по-нататъшно увреждане.

Но няма много скорошни изследвания за това как изнасилването и сексуалното насилие засягат дебелите жени днес, факт, който изглежда ужасно удобен.
Хората сме повече от готови да вложим пари в проучвания за това какво вече е направило човек дебел, защото да си дебел е проблем, да си дебел не е приемливо. Но изследванията имат ли нещо общо с нещата, които се случват на жени, които вече са дебели? Оскъдни са.

Дали това е така, защото пълните жени са дори по-малко видими от жените със среден ръст? Или е дори тъжната реалност, че изнасилването и сексуалното посегателство над жени са толкова широко разпространени, че разделянето им според неща като размер е също толкова произволно, колкото разделянето им по цвят на очите, цвят на косата и любим вкус на сладолед?

Да си дебел и да си жена, е гадно. Не може да хапвате бисквитка на улицата, без да се страхувате от порицание. Не може да скриете тялото си, без да привлечете внимание към него. Не може да съобщите за изнасилването си, без да изпитвате допълнителен страх от обикновения човек, че няма да ви повярват.

Съвременното общество не е общество, в което на дебелите хора се гледа като на хора; те се разглеждат като проблеми за разрешаване. Ако една дебела жена бъде изнасилена, проблемът не е в изнасилването, а във факта, че е била дебела, като начало.
Странно е как, когато една жена носи минижуп, повечето от нас знаят да се възмутят, когато някой каже, че тя „си го е просила". Просто се чудя колко хора биха били толкова възмутени, ако нейният по-голям размер беше посочен като основателна причина за сексуалното й насилие.