Да речем, че с партньора си сте заедно повече от 15 години и имате деца. Имате страхотна емоционална връзка, но сексът винаги е бил пречка. Имате по-слабо сексуално влечение. Харесва ви да мислите за секс, както и да мастурбирате, и не ви е трудно да достигнете кулминация, просто не сте особено развълнувани от секса с партньора си. Той, от друга страна, изпитва желание към вас и би искал да правите секс по-често, но редовно споменава, че намира секса с вас за рутинен или разочароващ и би искал да действате по-ентусиазирано.
Истинската и трайна любов не е свързана толкова с удовлетворението на физическите желания, колкото с дълбокото разбиране на уязвимостта на другия и приемането на несъвършенствата, които идва с нея.
Сексуалността, в своята мистериозна и неуловима природа, не е само физическо удоволствие, но е свързана с нашия емоционален пейзаж, с неизказаните и често неразпознати слоеве на нашето същество.
Ако нямате особено влечение към човека до вас, но ви харесва сами да си доставяте удоволствие, това предполага, че проблемът може да не се крие в отслабването на вашата сексуалност, а в това как тя е била оформена от динамиката между вас и вашия партньор. Очакването, че ще бъдете жадни за ласки и ентусиазирани, измори ли ви? Опитвали ли сте се да задоволите нуждите на любимия и по този начин може би сте започнали да губите от поглед своите собствени? Сега тялото ви се бунтува.
В „Танцът на интимността " Хариет Лърнър описва динамиката, при която единият партньор гони, докато другият се оттегля и след това ролите се разменят като общ и сложен модел във взаимоотношенията. Този цикъл „преследвач-оттеглящ се" е начин, по който и двамата партньори управляват безпокойството и емоционалната дистанция.
Когато един партньор преследва, той може да търси близост, увереност или връзка, често воден от страх от изоставяне или емоционално прекъсване. Партньорът, който се оттегля, от друга страна, може да се чувства претоварен, което предизвиква нуждата му от пространство или емоционална дистанция. Това отстъпление след това увеличава безпокойството на преследвача, карайки го да гони по-интензивно, което на свой ред кара другия партньор да отстъпи още повече.
Това може да е причината, че в даден момент не толерирате несексуално докосване. Когато ролите се обърнат, този, който първоначално се е дистанцирал, сега може да почувства нужда от връзка, може би поради страх от загуба на отношенията, докато първоначалният преследвач може да бъде поразен от внезапната близост и да почувства нужда от дистанция. Това, че той не иска да води повече разговори за това, може да е неговият начин да покаже това.
Тази динамика на преследване и дърпане често отразява по-дълбоки страхове и неудовлетворени нужди, които се изразяват чрез поведение, вместо да бъдат директно комуникирани. Вместо да действате от страх или безпокойство, опитайте се да общувате директно. Например, ако се чувствате отдалечени и имате нужда от пространство, обяснете, че не става въпрос за отхвърляне, а да се погрижите за собственото си емоционално благополучие.
Коментари (0)
Вашият коментар