Кирил Маричков си отиде така, както мечтаеше (Видео)

Винаги е мечтаел да си отиде така - докато пее, казват негови близки

Нелеп инцидент или инсулт го погуби, още не е ясно

Музикантът Кирил Маричков е починал при  инцидент тази вечер, съобщи БНТ. 

Той е бил заедно с "Фондацията" във врачанското село Селановци. 

По повод събора в селото е имало концерт на формацията. По време на изпълнение Кирил Маричков паднал от сцената и си ударил лошо главата.  Инцидентът е станал около 18,45 часа. Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово той починал. Легендата на българския рок щеше да навърши 80 г. на 30 октомври.

Заради инцидента концертът е прекратен и полиция е блокирала района.

Според член на "Фондацията" Маричков е паднал като подкосен - може и да е получил инсулт,  подозират потресените му колеги.

Той винаги е казвал, че иска да умре, докато пее на сцената, коментира пред "24 часа" Весела Паскова, която написа книга за него.

Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалното поприще са с рок формацията „Бъндараците". Там свири на бас китара.

През 1967 г., след като "Бъндараците" се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават "Щурците". Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига именно с „Щурците", които се превръщат в легенда в българския рок. Името на групата е избрано след конкурс в радио-предаване.

Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок. "Щурците" са една от най-влиятелните български рок групи на 20. век". 

Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време", „Вкусът на времето", „Конникът", „Клетва", „Вълшебен цвят".  

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на "Щурците", Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. През 1996 г. той презаписва песента "Вчера", която е част от саундтрака на култовия филм „Вчера". По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец" и „Искам да кажа"), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на "Щурците". Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците" през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 година той е ментор в „Гласът на България". Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на "Фондацията". 

През 2019 г. издава албума „75". 

В началото на 90-те години на 20. век Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП. Той е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII Велико Народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците" записват популярната песен „Аз съм просто човек", която се превръща в неофициален химн на опозицията. 

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. 

През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина" – I степен.