Анатомия на любовта, или защо е толкова сладко да се целуваме

В езика ни думата целувка съхранява ясна връзка с „цел" и „цял" – което означава, че в нея е заключено пожеланието да бъдем цялостни, хармонични, здрави. В приказките целувката често е средство за разваляне на зли магии (Спящата красавица), а за да утешим и „излекуваме" дете, и до днес целуваме нараненото място. Според Платон първоначално човекът е бил същество с две глави, с четири ръце и четири крака и е обединявал мъжкото и женското начало. Заради високомерието си обаче, той си навлякъл гнева на Зевс, който го разделил на две части, нарушавайки по този начин естествената му природна хармония. Планон обяснява, че разсечените части могат да се обединят отново само чрез целувката. Дългата целувка межу влюбените им помага да постигнат пълен душевен контакт и да общуват на по-високо ниво.

Целувчени традиции
Първото споменаване на целувката е фиксирано през 1500 г. пр.н.е. в индийски ведически трактати. В тези далечни времена египтяните също са познавали целувките, но е странно, че великата изкусителка Клеопатра никога не се е целувала. В Европа целувката „внася" Александър Македонски, след като се връща от поход на Изток.

Според версията на други изследователи, историята на целувката започва около 3000 г.пр.н.е., когато древните допирали устните си към своите свещени идоли в знак на почит и преклонение към тях. Съществува теория, според която целувката като символ на любов и нежност между мъжа и жената става модерна чак през V – VI век във Франция.

При различните народи и до днес съществуват различни обичаи, свързани с нея. Например, в Древен Рим е било прието да се целуват завръщащите се от дълъг път роднини и близки, но също и случайните минувачи. През Средновековието в Италия младеж, осмелил се да целуне девойка публично, бил длъжен да се ожени за нея. Целувката за посрещане по това време била зависима от положението в обществото. Например, равните по ранг се целували по устните, на по-висшестоящият се целувала ръка, а на много по-високопоставените – коляно. Духовните служители пък било позволено да се целуват само по краката. Впрочем целувката на краката била рзпространена и на Изток – като израз на покорност и подчинение.

В някои африкански племена и до днес заменят целувката с подушване, а в Гамбия увлеченият по девойка мъж задържа шепата й към носа си. В историята на целувката има още една интересна традиция: да се остави в края на писмото място за целувка. Обичаят се е появил през Средновековието, когато мнозина са били неграмотни и в договорите за покупко-продажбда поставяли вместо подпис кръстче. Когато кръстчето било съпроводено с целувка, това било гаранция за искрени и благочестиви намерения.

Неромантично за целувката
Философите, антроплозите, лекарите и представителите на други практични професии имат по-неромантични теории за произхода на целувките. Според една от тях, целувката възникнала през каменната ера, когато станало ясно, че кожата на съседа представлява източник на сол, отделяща се при потенето. И хората се целували, просто за да си набавят сол. Още една прозаична версия твърди, че при целуването хората си разменят овлажняващи средства (в случая слюнка), необходими за стимулиране на имунната система и минералния баланс в организма. Антрополозите предполагат, че целувките между хората може да се сравнят с подушването между кучетата. Целувайки някого, ние черпим информация за съответния човек, която разкодираме по физиологичен път: има ли химия между нас. Впрочем, целуват се не само хората, но и слоновете, мишите, лъвовете. Африканците пък вярват, че като целунеш някого, можеш да откраднеш духа му. Затова се въздържайте от целувки в Африка – възможно е да се опитат да ви обезвредят чрез вуду магия.

Физиология на целувката
Тя е еротична, майчинска, приятелска, може да бъде лицемерна или дори предателска (на Юда). От друга страна обаче целувката може да се погледне и като чиста физиология. Устните и езикът, които са част от повърхността на тялото, са покрити с епител и обилно снабдени със сензорни рецептори. Тези рецептори реагират на допир, на температура, а също и на вкусови усещания. Сигналите от тях постъпват в стволовите части на мозъка чрез нервите, а след това – в мозъчната кора. Там се обработва информацията, постъпваща от устните и езика. Информацията се предава в тези зони на мозъка, които отговарят за емоциите и половите реакции. На практика именно това се случва в тялото ни, докато ние се вълнуваме и изпитваме роматични увлечения и еротична възбуда.

Защо се целуваме
Днес можем да видим целуващи се хора навсякъде – на пейките в парка, в градския транспорт, на летището или на улицата. Някои се усмихват на гледката, други се възмущават, трети са просто безразлични. Но какво ни кара да се целуваме, защо ни харесва, каква е тайната, която се крие в целувката? Истината е, че тя е многофункционален и приятен начин да изразим емоциите и желанията си. Може да бъде нежна, приятелска, покровителствена, чрез нея можем да изразим любов, привързаност, уважение. Хората, които се целуват често, живеят по-дълго и щастливо. Вече е ясно, че в момента на целувката в човешкия организъм се изработва хормонът на щастието – ендорфин, който действа отпускащо, и хормонът окситоцин, който влияе на интимните отношения между партньорите.

Шампионите
Според статистиката най-много се целуват германците – на всеки от тях се падат по 3,2 целувки на ден. Второто място си разделят италианците и французите, които предпочитат дългите целувки. Призът за най-страстни целувачи се полага на испанците. За най-рядко целуващи се смятат хладните англичани. От друга страна, англичанката целува средно 80 мъже преди сватбата си, което никак не е малко. Днес възприемаме целувките най-често в еротичния им смисъл, но в миналото те са били част от религиозните ритуали. Много чужденци изпадат в шок от православната традиция за трикратните целувки – когато хората се целуват по три пъти по бузите за поздрав, дори и с непознати. Още една запазена традиция е да се вика „горчиво!" по време на сватби: гостите симулират, че виното им е горчиво, за да накарат младоженците да го подсладят с целувките си.

Езикът на целувките
Обясненията в любов може да са лъжливи, дълги, понякога дори досадни. Затова е добре да знаем езика на целувките, който е прост, но красноречив. Ето основните му правила: целувката по шията означава, че партньорът иска да се сближите повече; целувката по челото говори за родителска любов, но може да означава, че човекът има искрени намерения към вас; ако целуне ръката ви, значи за него сте обект на преклонение; целувките по бузите са знак за приятелство; а когато са по устните – говорят, разбира се, за любов и страст. Така че, ако имате желание, повод за целувки винаги може да се намери.