Как се прави завещание?

Искате да направите завещание, да речем, на внучката си, но имате съпруг и две деца. Знаете ли какво трябва да направите и какви правила да спазвате, за да не оспорва някой това, което й оставяте в наследство? 

Завещание може да направи всеки човек, който е навършил 18 години и който е способен да действа разумно. Всеки дееспособен индивид може приживе чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите и всички вещи, които притежава. Завещанието е едностранна формална сделка, чиито правни последици настъпват след смъртта на завещателя. То може да бъде направено в полза на физическо лице, юридическо лице или на държавата.

То може да се отнася до цялото или до конкретна част от цялото имущество на завещателя. Този тип завещания се наричат общи или универсални, а индивидът, в полза на когото са извършени, е наследник. С приемането на наследството той ще придобие правата и ще встъпи в задълженията на това, което наследява.

Видове завещания
Съществуват два вида завещания: нотариално и саморъчно.
Нотариално завещание се извършва от всеки нотариус без оглед местоположението на имуществото и жителството на завещателя или наследника, но пред двама свидетели. Завещателят изявява на нотариуса устно своята воля и той я записва дословно. Отбелязва се мястото и датата на съставяне на документа. Нотариусът прочита завещанието в присъствието на свидетелите. След това завещателят, свидетелите и нотариусът подписват завещанието. Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да посочи причина за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието. То се вписва в специална актова книга.

Саморъчното завещание трябва да е написано ръкописно от завещателя в свободен стил с дата и с негов подпис. То може да бъде предадено за пазене от нотариус, може да бъде съхранено и от самия завещател или от негово доверено лице. Когато се предава на нотариус за пазене, завещанието се затваря в плик, върху който се съставя протокол с подписите на завещателя и на нотариуса.
След това саморъчното завещание се завежда в специален регистър. След смъртта на завещателя същият този нотариус обявява завещанието. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно само лично от завещателя.

Човекът, който съхранява саморъчно завещание, трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариус. Ако предмет на завещанието е недвижимо имущество, нотариусът издава препис от завещанието, който се вписва в Агенция по вписванията към Районния съд. Едва след това индивидът, в чиято полза е завещанието, може да се снабди с нотариален акт. За това не е предвиден законов срок. Завещанието може да бъде отменено с ново завещание или с нотариален акт. Саморъчното завещание е частен документ и като такъв може да бъде оспорван от лица, които имат правен интерес. Прави се проверка за истинността или неистинността на завещанието чрез съдебен процес, в който се установява неговата автентичност.

Завещанието не нарушава запазената част от наследството
Завещанията обаче в никакъв случай не могат да нарушават запазената част на наследниците - деца, внуци, родители, съпруг.

Запазената част на низходящите - децата (включително и осиновените) или пък внуци, правнуци, е една втора от цялото наследство, когато наследодателя (този, който го оставя), няма съпруг или съпруга и има едно дете. Другата половина е разполагаемата част на наследодателя. Ако децата са две или повече, то запазената за тях част е две трети от цялото наследство. Тук разполагаемата част на наследодателя е една трета.

Ако пък има брачен партньор и две деца, тогава тази част ще е фактически една четвърт от цялото наследство. Защото съпругът по правило наследява част, равна на всяко от децата. Останалите три четвърти се разпределят поравно като запазена част за съпруга и всяко от децата.

Единственият вариант някой със запазена по закон част да не я наследи, е той да бъде обявен за недостоен. А такъв е само този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления. Или ако е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Или пък ако е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието; или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание; или който съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Във всички останали случаи наследодател не може да лиши дете от запазената му част от наследството.