Графитите - от Бронкс до Sotheby's

Само преди 30 години графитите се смятаха за престъпен вандализъм, но днес са уважавана форма на изкуство. Това се случи заради брилянтни артисти като Банкси, Зефир, Блейд, Сейбър и други. Те се изграждат като истински артзвезди, тръгвайки от улиците, за да превземат елитните галерии в света.

Анонимният недостижим Банкси

Най-влиятелният графити майстор безспорно е Банкси, чиято истинска самоличност официално е неизвестна. Често описван като "неуловим" и "партизанския уличен артист", сред най-големите му фенове са холивудски звезди от ранга на Брад Пит и запалени колекционери на изкуство. Герой за едни, вандал за други, неговите произведения се продават за умопомрачителни суми, а мнозина се надяват един ден да имат уникалния късмет тяхна собственост да стане негово платно.

Банкси стана известен, след като започна да рисува със спрей своите дизайни по шаблон в Бристол в началото на 90-те години. Твърди се, че музикалната и художествена сцена в града - дом на групи като Massive Attack и Portishead - е вдъхновила работата му.

Смята се, че е роден в близкия град Йейт, в Южен Глостършир, в началото на 70-те години. Първият му голям стенопис с шаблон "Мекият Мек Запад" (The Mild Mild West), който изобразява плюшено мече, хвърлящо коктейл "Молотов" по трима полицаи за борба с безредиците, е нарисуван в района на Стоукс Крофт в Бристол през 1999 г.

В началото на 2000-те той се премества в Лондон и продължава да привлича вниманието със своето сатирично улично изкуство. С течение на времето творбите му стават по-амбициозни, появяват се в градове по целия свят и му спечелват международна слава.

Документален филм от 2010 г. "Излезте през магазина за подаръци", показващ Банкси по време на работа, без да се вижда лицето му, е номиниран за "Оскар" и БАФТА.

През 2018 г. художникът организира унищожаване на живо на своя шаблон "Момиче с балон" в аукционната къща Sotheby's мигове след като творбата беше продадена за 1 милион паунда.

The Mail on Sunday ексклузивно обяви, че е разкрил Банкси като г-н Гънингам - "бивш държавен ученик, израснал в предградие на средната класа". В допълнение към тази теория миналата година BBC излъчи интервю, в което художникът изглежда потвърждава първото си име като "Роби". Но г-н Робин Гънингам никога не е коментирал спекулациите.

Джон Брандлър, директор на Brandler Art Galleries, смята, че е удобно Банкси да остане анонимен, за да може да ходи по улицата спокойно, но марката му ще оцелее, дори ако самоличността му бъде разкрита.

"За света на изкуството това вече няма значение. Когато започна, анонимността му помогна да изпъкне: маскираният кръстоносец, но сега това вече няма значение. Марката е толкова голяма. Той е много умен. Не е наводнил пазара. Той е брилянтен бизнесмен."

Кралят Блейд изрисува 5000 влака

В началото на 70-те години на миналия век се появяват и процъфтяват няколко важни субкултури, включително пънк рок културата, хип-хоп движението и разбира се, това на графитите. Един от художниците, които оформиха графитите, които познаваме днес, е Стивън Д. Огбърн, по-известен като Блейд. Уличен художник от Ню Йорк, горд носител на титлата Крал на графитите, тъй като изрисува над пет хиляди влака със своите поразителни герои. Той се превръща в икона на Ню Йорк и герой за по-младото поколение улични артисти.

Роден на 23 януари 1957 г., Блейд започва да твори в Ню Йорк през 1972 г., когато само на 15 години изрисува първия си влак в Бронкс. Впоследствие се сприятелява с други творци като Fresco, Dr. Sex, Chino1 и Camaro 170 и за десетилетие става един от най-плодовитите улични артисти на своето поколение. Развива свой собствен личен стил, съставен от знаци, букви, цветове и абстрактни изображения. Образите му не са политически, а по-скоро фокусирани върху личността. Влаковете са неговият дневник и неговите платна. Блейд спира да ги рисува през 1984 г., тъй като смята, че няма какво повече да доказва. Тогава пренася работата си с маркери и акрил върху платно, създавайки произведения на изкуството, подходящи за изложби на закрито, които му носят световно признание. От 1981 г., когато прави първата си самостоятелна изложба в Европа, Блейд участва в много индивидуални и колективни експозиции по целия свят.

Зефир - старейшината отвори галериите

Зефир, роден като Андрю Уитън, е художник на графити, лектор и автор от Ню Йорк. Смятан е за графити старейшина, който създава стилове и стандарти, променящи курса на уличното изкуство през 70-те и 80-те години на миналия век.

Започва да създава графити през 1975 г., когато се нарича Фродо, Трек и Кейн. Защо е сменял псевдонима си толкова много, все още не е известно, но това може донякъде да се свърже с постоянната тенденция при него да не се застоява стилистично и никога да не бъде част от популярните тенденции твърде дълго време, непрекъснато търсейки собствени методи за изразяване и експериментиране.

Андрю приема името Зефир през лятото на 1977 г., решавайки да покаже уважение към легендата на скейтборда от Западния бряг Тони Алва, член на скейт отбора на име "Зефир". Скоро след това артистът изгражда около себе си екип, наречен Rolling Thunder Writers. През това време голяма част от графитите на групата са рисувани по влаковете на метрото - популярен метод, който бележи началото на 70-те години. Зафир обяснява това така: "Тийнейджъри управляваха системата. Ние решавахме кога, къде, колко да пишем."

Зефир е и ключов компонент на първата вълна художници на графити, които правят решаващ преход към галериите, обръщайки цялата концепция на уличното изкуство с главата надолу.

От нищото произведенията на Зафир внезапно се превърнаха в опция за колекционери и различни видове търговски представители, правейки възможна идеята, която беше буквално невъобразима преди този момент - уличен художник да печели от своите графити произведения.

Сейбър прави най-голямата картина

Сред хилядите хора, които съставляват общността на графитите по света, има малко имена, притежаващи същото легендарно качество като Сейбър.

"Вашингтон Поуст" го описва като един от най-добрите и уважавани художници в своята област. Сейбър е най-известен като автор на най-голямата графити картина в света, която е почти с размерите на професионално футболно игрище. Изображението е направено върху бетонния бряг на река Лос Анджелис през 1997 г. Пълноцветното парче поглъща 97 галона боя и 35 нощи, разпределени в течение на една година. Но на финала работата се вижда от сателит.

Роден в предградие на Лос Анджелис, Сейбър е отгледан от креативни родители и открива страстта си към изкуството в ранна възраст. На 13 години братовчедите му го запознават с графитите, като го водят да види покрития с боя тунел "Белмонт". Този момент слага началото на пристрастеността му към уличното изкуство.

Сейбър започва да излага свои произведения през 2002 г. Въпреки че е известен с елегантни и агресивни абстрактни форми на букви, художествената му продукция също включва "капещи", сюрреалистични градски пейзажи и старателно направени изображения на "нова реалност". Работил е по корпоративни проекти с Hyundai, Scion, Boost Mobile, Roland Sands Design, Montana Paint Company и Karmaloop.

Изкуството на Сейбър често съдържа социални и политически коментари, засягащи въпроси като бедността, неравенството и силата на индивида.

Дейвид Чоу с химикал създава 600 рисунки в затвора

Дейвид Чоу, роден през 1979 г., е американски художник, стенописец, художник на графити и графичен романист от корейски произход. Неговите фигурни картини, които изследват теми за желание, деградация и екзалтация, се характеризират със суров, френетичен тон, който той нарича "мръсен стил". В света на графитите е идентифициран с кит със зъби, който рисува със спрей по улиците от тийнейджърските си години.

В края на 2003 г. Чоу пристига в Токио. В първите си 24 часа там той удря охранител под прикритие поради недоразумение, произтичащо от езиковата бариера. Чоу е арестуван и осъден на три месеца затвор. С малки парчета хартия и единствената химикалка, която му е позволена в килията, той създава над 600 рисунки от затвора, включително портрети на своите японски съкилийници. Също така прави серия от еротични картини, използвайки соев сос, чай, кръв и урина за цвят. След три месеца е освободен под условие, че трябва незабавно да напусне Япония.

В продължение на години Чоу живее от изкуството си, случайни работни места и пари, спечелени от хазарт. Сам публикува графичен роман. Илюстрира обложка на албум за колаборация между Linkin Park и Jay-Z. През 2005 г., когато фейсбук все още е в пелени, Шон Паркър, първият президент на компанията и дългогодишен почитател на творчеството на Чоу, кани художника да рисува стенописи в офисите на компанията.

През 2023 г. Чоу участва в ролята на Айзък Чо в драматично-комедийния минисериал на Netflix - Beef, заедно с Али Уонг и Стивън Йън. Той също така рисува заглавните карти за епизоди от 2 до 10 на шоуто.

Чоу, който сега е на четиридесет и осем години, е изградил марката си върху тезата, че изкуството е прегрешение и че неговите прегрешения са изкуство.